Решение № 6777 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Кутинчева от гр.Русе, подадена чрез адв. Р. Ганчева, против решение 36/20.07.2021 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 294/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че оспореният АУПДВ е нищожен поради неговата материална незаконосъобразност, несъответствието му с целта на закона и допуснати тежки нарушения на административно-производствените правила. Искането е за отмяна на решението и прогласяване на нищожност на акта. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрск. Л. Железарова, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения АУПДВ 01-6500/2918 от 17.03.2021г., издаден от зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е определено по отношение на В. Кутинчева подлежащо на възстановяване публично вземане в общ размер на 57 402,42лв., на основание чл.18,ал.3,т.3 и ал.4, б. а и чл.20,ал.2 и ал.4 Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. Актът е издаден предвид влязъл в сила предходен административен акт Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10, Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г , с изх. 01-6500/2918 от 11.05.2017г., с който е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент на В. Кутинчева. За да отхвърли жалбата на В. Кутинчева, административният съд е приел за неоснователно направеното с жалбата искане за обявяване нищожността на обжалвания по съдебен ред АУПДВ предвид приета от съда компетентност на издателя на административния акт и липсата на други тежки пороци, водещи до недействителност на оспорения акт. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221,ал.2, изр. Последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В касационната жалба жалбоподателката не навежда основания и доводи за твърдяната от нея нищожност на оспореното АУПДВ, различни от тези заявени пред първоинстанционния съд и на които същият съд е дал изчерпателен и обоснован отговор. Правилни са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган зам. изпълнителният директор на ДФЗ и при спазване на административно-производствените правила. Съгласно чл.166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се съдържа в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) /ЗПЗП/. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт е на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В случая актът е издаден от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ по делегация. Авторството на издателя П. Славчева е безспорно и установено съобразно приетото заключение на съдебно-графологична експертиза. Същата безспорно е заемала длъжността зам. Изпълнителен директор на ДФЗ към датата на издаване на акта. Делегирането на правомощия е по силата на заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изп.директор на ДФЗ, в която под т.27 е направено дадено оправомощаване за издаване на АУПДВ, вкл. И по процесната мярка 10 Агроекология и климат. Разпоредбата на чл.166 ДОПК не въвежда императивно изискване за изключителна компетентност на компетентния орган за издаване на АУПДВ като ръководител на съответната администрация, поради което е допустимо делегиране на правата за издаване на акта, както е процедирано надлежно в случая чрез издаване на заповед за оправомощаване. Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при наличие на времева, териториална и материална компетентност за това. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника се определя в размер на 300лв. на основание чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. С чл.78,,ал.8 ГПК и чл.37 ЗПрП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,