Решение № 14419 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2012 г.

Решение № 14419 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15079/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "ПКП" при 09 РУП-СДВР, гр. София, против решение № 5500 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5564/2012 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 187/31.05.2012 г. на началника на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в 9-то РУ "Полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Аделина Димитрова Владимирова, чрез процесуалния си предствител адв. Пенчев, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отмененил като незаконосъобразна заповед № 187/31.05.2012 г. на началника на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в 9-то РУ "Полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, на Аделина Димитрова Владимирова е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Административният съд е осъдил СДВР да заплати на Аделина Владимирова и разноските по делото. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като Владимирова не е извършила вменените й нарушения на чл. 5, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция Iз-2843/29.11.2010 г. за организация на работата в Министерството на вътрешните работи, поради това, че същите са осъществени преди запознаването на полицейския служител с инструкцията. А по делото не са установени нарушения от страна на Владимирова, след запознаването й с посочената инструкция на 14.12.2011 г. Съдът е приел, че служителката Владимирова е изготвила докладна записка до началника на 09 РУП - СДВР на 23.11.2011 г. относно възложения й случай, като от нея не може да се търси отговорност за това, че върху тази докладна е сложена резолюция едва през м. май 2012 г. Поради тези съображения, първият съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като фактическите изводи на съда са основани на събраните по делото доказателства, респективно същите се явяват обосновани. Неоснователно се явява оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил това, че на Владимирова й е било разпоредено от ръководството при 09 РУП - СДВР да провери и да докладва за случая незабавно, което тя не е сторила. Както правилно е приел и първият съд, това само по себе си би могло да съставлява дисциплинарно нарушение, то обаче не е било възведено като такова от дисциплинарнонаказващият орган. Вменяването на такова нарушение едва с касационната жалба е недопустимо и не може да доведе до ангажирането на дисциплинарната отговорност на полицейския служител. Не може да бъде възприето и другото възражение на касационния жалбоподател, че Владимирова, съгласно длъжностната си характеристика е била длъжна да познава вътрешните актове в Министерството на вътрешните работи и съдът е постановил неправилно решение като е приел, че Владимирова не е била запозната с инструкцията. Правилно първият съд е приел, че за да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на полицейския служител по цитираната инструкция, същият е следвало да бъде надлежно запознат с този акт. Касае се за вътрешен акт, който докато не бъде сведен до знанието на служителите, не може да ангажира дисциплинарната им отговорност. Това се е случило, но едва след извършване на вменените на Владимирова нарушения. Поради това законосъобразно първостепенният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на Аделина Владимирова е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е и отменил заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция. С оглед изхода на делото искането се явява основателно. Същото е доказано по размер - видно от договора за правна защита и съдействие, представен пред касационната инстанция, Аделина Владимирова е заплатила сума в размер на 500 лева за един адвокат, поради което искането следва да бъде уважено в същия размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение