Решение № 6586 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 476/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 24988 от 27.11.2024г., постановено по адм.д. 7076 по описа на Административен съд- София град за 2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение 7289 от 27.06.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Д. И., гражданин на Турция за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Д. И., чрез процесуалния си представител в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отменил по жалба на Д. А., гражданин на Турция Решение 7289 от 27.06.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ , е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че са налице основания за предоставяне на международна закрила на кандидата по реда на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход. Съдът е обосновал извод, че не е изготвена и обсъдена подробна справка за отношението на турските власти към организацията ФЕТО, видно от която турското правителство продължава да задържа и арестува турски граждани за предполагаеми връзки с ФЕТО или по подозрения, свързани с тероризъм. Тази справка е представена едва в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че административният орган необосновано е игнорирал и не е обсъдил обстоятелствата, свързани с професията на лицето- [заличен текст], които имат отношение към споделената бежанска история. Именно по повод упражнявана от лицето професия, е последвало уволнение през 2017г. и обвинение за връзки с движението на Ф. Г., както и постановена присъда с решение от 23.09.2021г., жалбата срещу което е отхвърлена от апелативния, а след това и от касационния съд с решение от 13.12.2022г. Съдът е посочил в мотивите си, че наличието на присъда не освобождава органа да направи анализ на представените документи и да извърши преценка въз основа на конкретната обстановка в държавата по произход и отношението на властите към посочената организация. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на Председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1.физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1-3 ; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая, такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради обвинение за връзки с движението ФЕТО. Бил е [заличен текст] през 2016г., уволнен през 2017г. по повод на това обвинение. Има забрана да напуска страната, да работи и да получава социални помощи. Правилно съдът е счел, че тези данни са относими и актуални, противно на приетото от административния орган, който е приел, че тези документи са с ниска степен на относимост, както и че са отпреди шест години, поради което не следва да ги обсъжда. Напротив, , същите са напълно относими, тъй като в случая се касае за влязла в сила присъда по обвинение за връзки с въоръжена организация чрез използване на мобилно приложение Байлок, депозиране на парични влогове в конкретна банка, преводи към организацията и участие в организирани от същата срещи. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца. Правилно, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.2 , съгласно текста на която за предоставяне на статут по ал.1 е без значение обстоятелството дали чужденецът изразява политическо мнение, което е в основата на преследването, достатъчно е органът или организацията, осъществяващи преследването, да смята, че лицето има такава принадлежност. Съдът е акцентирал и върху представения нов доклад, в който е посочено, че в годините след опита за преврат през 2016г. се извършва мащабна чистка на държавните институции и са уволнени повече от 100 000 служители в публичния сектор, които са обвинени във връзки с движението на Ф. Г.. Най-застрашени от негативното отношение на властите са военни, полицаи, служители в съдебната система и дипломати. В конкретния случай не е съобразено от страна на административния орган, че лицето е [заличен текст], впоследствие уволнен, обвинен и осъден за предполагаема връзка с въоръжена организация, а междувременно без право на работа и социални придобивки. Т.е., не може да се сподели тезата, че лицето е икономически мигрант, тъй като не е изяснено дали ограничаването на икономическите му възможности не е резултат именно от осъществената срещу него политическа репресия. Формалното обсъждане на бежанската история на кандидата от една страна и от друга, необсъждане на конкретни обстоятелства с мотив, че не са актуални и са с ниска степен на относимост, а всъщност е обратното , е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразността на акта и последният правилно е отменен от административния съд , а преписката върната за ново произнасяне. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно , и като такова следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,