Решение № 2905 от 21.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Марински, действащ лично и чрез процесуалния представител адв. Миковска, против решение 256 от 07.07.2022 г., постановено по административно дело 466/2020 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Марински против решение Ц 1012-06-56-2 от 27.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Враца, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 01.07.2020 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Враца, действащ чрез пълномощника юрк. Цветкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 01.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Враца на основание чл. 100 от КСО и ПМС 7 от 28.05.2020 г. е осъвременен размера на отпуснатата на В. Марински пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО и същата е определена, считано от 01.07.2020 г., в нов размер за ежемесечно изплащане от 294.56 лв. Пенсионният орган е умножил получаваната от лицето пенсия до 30.06.2020 г. в размер на 276.06 лв. по 1.067 (процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година, определен с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с решение по протокол 5 от 12.05.2020 г.). Разпореждането е атакувано от Марински по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване, че размерът не е правилно изчислен, защото следва да е по-висок с оглед продължителността на трудовия стаж и зачитане на осигурителния стаж след 2000 г. като шофьор от втора категория труд, а не от трета. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Враца с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.08.2020 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно, възприемайки и доразвивайки аргументите на долустоящия орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Враца е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че в случая се касае за осъвременяване на пенсията, което е различно от преизчисляване. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 100, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от КСО). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Враца и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Врачанския административен съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Доводите на касатора за противното се дължат на очевидно правно-техническо смешение, защото с тях не се прави разграничение между механизма на осъвременяване на пенсиите и механизма за преизчисляване на пенсиите. В случая, както правилно е посочил съдът, е извършено осъвременяване на пенсията на В. Марински по чл. 100 от КСО, което представлява служебно увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент, за разлика от предвиденото в чл. 102 от КСО ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията съобразно тежестта на годините и месеците зачетен осигурителен стаж, върху който автоматично се начисляват всички извършени осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускане на пенсията до настоящия момент, когато се променя процента по чл. 70, ал. 1 от КСО на осигурителния стаж в зависимост от определения процент със ЗБДОО и се прави ново осъвременяване и преизчисляване от датата на отпускане на пенсията. Изчисленията на органа, издал разпореждането от 01.07.2020 г., са правилни, а определеният нов размер на пенсията на Марински от 294.56 лв., освен, че е в съответствие със събраните доказателства в пенсионната преписка и относимата нормативна уредба, цитирана по-горе, е по-висок от получавания от пенсионера до този момент 276.06 лв., с което се изпълнява и условието промяната в размера на отпуснатата пенсия да е по-благоприятна за лицето. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Врачанският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ - Враца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, като размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,