Решение № 208 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2009 г.

Решение № 208 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на О. П. против решение № 300 от 19.05.2009 г., постановено по гр. д. № 130 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-П., с което е отменено решение № 210 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Районен съд-П. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от О. П. против Д., представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че О. П. е собственик на апартамент № 13, ет. 4, вх. Д, жил. блок 2/206 в гр. П., ул. "П" № 39. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като идеята на законодателя е била визираните в нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС обекти да станат общинска собственост, независимо към коя дата е постановено решението за отмяна на отчуждаването, поради което се иска отмяна на атакуваното решение с произтичащите от това последици. Ответникът по касационната жалба Д., представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, не е изразила становище по същата. С определение № 1* от 15.12.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос относно действието на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр. 96 от 1999 г. В настоящия случай въззивното решение е постановено по спор, основан на твърдението, че въз основа на отмяна на отчуждение на недвижим имот в производство по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със заповед влязла в сила на 23.09.1998 г. и на основание чл. 5, ал. 1 от същия закон процесното жилище е станало общинска собственост. Окръжен съд-П. е приел, че нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в редакцията й от ДВ бр. 96 от 1999 г. е материално-правна и доколкото липсва разпоредба, която да й придава обратно действие, то действа за напред и обхваща само тези правопораждащи факти, които са възникнали след нейното влизане в сила, т. е. за производствата по отмяна на отчуждаване по закона, приключили след влизането й в сила. В решение № 2* от 20.01.2005 г. по гр. д. № 2247/2003 г., ВКС, IV г. о. имот е приет за общинска собственост по силата на административен акт за отмяна на отчуждаване от 11.11.1992 г. и съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /редакция по ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./. Правните последици от отмяната на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се преценяват съобразно редакцията на закона към момента на влизане в сила на административния акт за отмяна на отчуждаването и по специално на нормата на чл. 5, ал. 1, която е материално правна по своя характер и урежда трансформацията на правото на собственост на отстъпен в обезщетение имот вследствие на отмяна на отчуждаване. В редакцията на чл. 5, ал. 1 от този закон от 1992 г. при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна, а в редакцията на разпоредбата след изменението в ДВ бр. 96/99 г. тези обекти стават общинска собственост. Изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС няма обратно действие, доколкото такова не му е придадено съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нито е налице преуреждане на настъпилата вече трансформация на собствеността в резултат на вече влезли в сила заповеди за отмяна на отчуждаване. Аргумент в тази насока е и непроменената разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 2 Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, регламентираща като част от държавният ведомствен жилищен фонд и жилищата, станали държавна собственост на основание чл. 5, ал. 3 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, която не съответства с тезата на касатора, че всички жилища, попадащи в хипотезата на чл. 5 от същия закон са общинска собственост. С оглед изложеното следва да се приеме, че правилна е практиката по приложение на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр. 96 от 1999 г. в атакуваното в настоящото производство решение № 300 от 19.05.2009 г., постановено по гр. д. № 130 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. По делото е безспорно, че отмяната на отчуждаването е настъпило въз основа на заповед, влязла в сила на 23.09.1998 г., т. е. при действието на редакцията на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г., а съответно процесният имот от този момент е станал държавна собственост, поради което предявения иск е неоснователен, а атакуваното въззивно решение, с което е отхвърлен следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение