Решение № 1825 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2019 г.

Решение № 1825 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1661/13.03.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 7169/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 2559/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. Василев за длъжността "инспектор по приходите" в Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" и НАП е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 740 лв. В касационната жалба се сочи, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с правото на писмена защита, което е предоставил и на двете страни и е постановил решението си преди края на предоставения срок. Това от своя страна допринесло за неправилните и необосновани изводи на съда относно фактическата страна на спора и правните му заключения. Излагат се подробни съображения, че длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП е реално съкратена. Сочи, че необосновано съдът е приел, че не е спазена целта на закона, защото не е удовлетворено желанието на жалбоподателя (ответник по касация) да бъде преназначен на длъжност в Главна дирекция "Фискален контрол". Моли оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Не прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация – И. Василев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отмени заповедта съдът е приел, че тя е постановена от надлежен орган, в писмена форма, като е и мотивирана. Посочени са правното и фактическо основание за издаването й, а именно че със Заповед № 3 ЦУ 560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е утвърдено новото длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01.05.2018 г. са съкратени 114 щатни бройки от длъжностите "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. Приел е, че заповедта е материално незаконосъобразна, като е посочил, че от заключението на съдебната експертиза е установил, че не са налице обстоятелствата, за да е налице съкращаване на длъжността – да е преустановено изпълнението на съответната административна дейност или да се намали обема й. Съответно ако дейността се изпълнява под същото или друго наименование при непроменен обем или съществено непроменен няма съкращаване на щата. Развил е съображения, че с оглед целта на приходната администрация – контрол и след като той е наличен в тази структура, то функцията по изпълнението му никога не може да изчезне, освен ако няма законова промяна отразяваща се върху същата. Посочил е, че длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности", на дирекция "Фискален контрол", където са пренасочени бройките, е новоразкрита. Развил е съображения, че след като жалбоподателят заема длъжност, която обхваща по – обширен фискален контрол, то стесняването, дефинирането, обособяването на част от тези общи функции, не води до преустановяване изпълнението на тази длъжност. Водещо е общото наименование на длъжността "инспектор по приходите", без оглед на това, тези приходи от какъв източник са и какви са. Позовавайки се на приетото по делото заключение е посочил, че анализът на съда разкрива, че няма съкращаване на щата при жалбоподателя. Приел е, че заповедта несъответства и на целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилни са изводите на съда, че не са налице основания за отмяна на оспорваната заповед по чл. 146, т. 1 и 2 АПК. Неправилни са изводите на съда, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон и, че не е налице действително съкращаване на щата, поради липсата на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Законът за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ в чл. 7 посочва органите по приходите, като в чл. 7, ал. 1, т. 4 е посочено, че органи по приходите са служителите, заемащи длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". Правомощията им са подчинени на функциите и правомощията на Агенцията, посочени в чл. 3 ЗНАП. Поради това длъжността "инспектор по приходите в Националната агенция за приходите" не може да бъде премахната като нормативно определена позиция. В този смисъл решение № 10947/15.07.2019 г. по адм. д. № 15478/2018 г. по описа на ВАС. Длъжността е посочена като длъжност в администрацията в т. 296 от Класификатора на длъжностите в администрацията. Като нормативно определена позиция длъжността е запазена. Съществуването на длъжността като нормативно определена позиция не променя факта, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността. Решаващия съд неправилно е приел, че с оглед целта на приходната администрация и запазване на дейността по контрол няма съкращаване на длъжността. Спорния по делото въпрос е дали длъжността заемана от И. Василев - "инспектор по приходите", в дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика, независимо, че като наименование съществува в ТД на НАП – София и дали съществува като позиция в длъжностното разписание на ТД на НАП - София. На органите по приходите в НАП са вменени различни задължения, поради което независимо от общото наименование на длъжността, инспекторите по приходите в различните дирекции, отдели, сектори имат различни функции и задължения, които се определят с длъжностните характеристики с оглед функционалните характеристики за съответните дирекции. От приетите по делото и неоспорени доказателства, следва извод, че длъжността заемана от Василев - "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП – София, като обем от функции, задължения и изисквания е реално съкратена, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит и 114 щатни бройки от длъжностите "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" са премахнати. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост. По делото са приложени длъжностни разписания и от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. От представения доказателствен материал по делото се установява че длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП – София, не може да обуслови извода за липсата на реално съкращаване на длъжността, която Василев е заемал. Процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от И. Василев длъжност. Спазена е и целта на закона, поради което изводът на съда за обратното, е неправилен. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП. По делото, като част от служебното досие на И. Василев е представено Експертно решение (ЕР) № 0483 от заседание 040 от 23.02.2018 г. на ТЕЛК за: СБАЛОЗ. Това ЕР е изпратено на НАП от Регионална картотека на медицинските експертизи на 20.03.2018 г. Видно от ЕР Василев страда от заболяване, което е включено в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредба № 5/1987 г.). В Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение, приключило с вляло в сила съдебно решение № 6014 от 15.05.2017 г., Съдът на Европейския съюз (СЕС) е посочил, че право и задължение на националната юрисдикция е да извърши проверка за съответствие с принципа за равно третиране. Съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България С оглед представеното ЕР, решаващият съд е бил длъжен да направи съответните фактически констатации, да укаже на страните доказателствената тежест за спорните факти и извърши преценка дали при издаване оспорения административен акт са спазени изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр и Директива 2000/78/ЕО. При съобразяване с насоките, дадени в Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15 на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че механизмите за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. Видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. В тази насока е и актуалната съдебна практика на Върховния административен съд - решение № 4151 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 494/2015 г., оставено в сила с решение № 10283 от 31.07.2018 г. по адм. дело № 6150/2018 г. на ВАС, 5-членен състав; решение № 6014 от 15.05.2017 г. по адм. дело № 12369/2014 г. на ВАС, решение № 17054/12.12.2019 г. по адм. д. № 13969/2018 г. на ВАС. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. Липсата на фактически установявания относно това дали Василев е лице с увреждане и значението на този факт за спорното правоотношение е пречка настоящата инстанция за реши спора по същество, тъй като това би лишило страните от една инстанция по фактите във връзка с приложимото право, което налага след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане при съобразяване на относимата правна рамка. С оглед уважаване на касационната жалбата и връщане на делото за ново разглеждане е безпредметно обсъждането на направеното в касационната жалба възражение, че съдът не се е съобразил с предоставения срок за писмена защита. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение