Решение № 110 от 4.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 194/2012 г.

Решение № 110 от 4.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 194/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. К. Б. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1791 от 22.11.2011 г., по в. гр. д. № 2467/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3012 от 25.05.2011 г., по гр. д. № 1243/2009 г. за отхвърляне на предявените от касатора, в качеството му на ищец, обективно съединени искови претенции - по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу "Д. З." АД, гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв., в резултат на настъпило на 15.06.2008 г. ПТП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на дължимата лихва, считано от 15.06.2008 г. до окончателното изплащане на главния дълг, като в тежест на ищеца са поставени и деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 2 450 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл. 45 ЗЗД и на същественото процесуално правило на чл. 154 ГПК- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното възражение на касатора е срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че поради липса на данни за механизма на процесното пътно-транспортно произшествие в приложения по делото и надлежно поправен констативен протокол за същото, рег. № на КАТ № 14307/12.11.2009 г. деликтната отговорност на водача на "АУДИ А6" с ДК № С -8240- ХВ не е доказана, поради което липсва основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента, функционално обусловена от същата. Горното становище жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г., поддържа и при разглеждане на касационната жалба по същество. Касационното обжалване и допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 185 от 22.03.2013 г. по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос - за доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен. Ответната по касационната жалба страна е оспорила основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение по предявения пряк иск, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел за недоказано водачът на процесния л. а. "АУДИ А6" с ДК № ****** - А. К. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното АД, в качеството си на участник в пътното движение, да е осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на непозволено увреждане по см. на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по този начин с конкретни свои действия или бездействия да е станал причина за настъпване на ПТП на 15.06.2008 г., в резултат на което, ищецът, като пътник в същия л. а., да е получил сериозни травматични увреждания. Счетено е, че установената от закона оборима презумпция за вината на делинквента е приложима само при ангажирани доказателства за проявено от последния противоправно поведение, което е пряка и непосредствена причина за настъпване на вредата, каквото по делото не е доказано от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, поради отсъствие на данни за механизма на ПТП, вкл. и незаявяване на искане за изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, която да изследва същото и чрез него конкретните действия на водачите на отделните МПС, при участието на които е реализирано. При обосноваване на решаващия си правен извод относно отсъствието на елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е взел предвид формалната доказателствена сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение на водача Г., на официален диспозитивен документ, като е отрекъл то да има такава доказателствена стойност за начина на осъществяване на самото пътно-транспортно произшествие и за действията на участниците в него. Като лишен от правно значение е възприет съставения от органите на МВР констативен протокол - официален свидетелстващ документ, по съображения, че в съдържанието му липсват изрични констатации за причините за настъпване на пътния инцидент и механизма на неговото осъществяване. С оглед изхода на делото по предявения главен иск е отхвърлена и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Решението е неправилно. Отговор на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, е даден в създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата характер и изразена в решения на ВКС: № 85 от 28.05.2009 г., по т. д. № 768/2008 г. на II т. о. и № 24 от 10.03.2011 г., по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. и др. Същата е в смисъл, че неоспореният констативен протокол за пътно- транспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление. Тази обвързваща формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, обаче, дори и когато констатациите в него са непълни, както е в разглеждания случай, не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, вкл. чрез служебно назначаване на специализирана авто-техническа експертиза. В този смисъл - за възможността и задължението на решаващия съд да назначи и изслуша определена специализирана експертиза, когато предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК са налице е и задължителната практика на касационната инстанция, изразена в запазилото действието си и при новата процесуална уредба на въззивното производство ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 10 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в разглежданата хипотеза, проявеното процесуално бездействие от страната, чиято е доказателствената тежест, е без значение за произтичащите от служебното начало задължения на въззивния съд. Затова, като не е съобразил гореизложеното Софийски апелативен съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Поради необходимостта от изслушване на авто-техническа експертиза за механизма на процесното ПТП, в резултат на което се твърди, че са настъпили травматичните увреждания на ищеца, довели до причинените му болки и страдания, следва след отмяна на обжалваното въззивно решение, делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да съобрази дадените по- горе указания на касационната инстанция по приложението на процесуалния закон. При новото разглеждане на делото следва въззивният съд да се произнесе и по отговорността за направените в настоящето производство и своевременно поискани деловодни разноски. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС