Решение № 415 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2011 г.

Решение № 415 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Калинка Петрова Бояджиева от гр. Варна, чрез пълномощника й адвокат Костадин Киряков, срещу решение № 1114/11.05.2011 г., постановено по адм. дело № 3107 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, II състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. "Виница", гр. Варна, относно имоти № 2469 и 4604. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област Варна, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданка Ганчева, моли съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна, по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни Станчо Николов Трендафилов и Георги Николов Димитров, двамата от с. Кичево, община Аксаково и Руска Калева Аргирова, Янул Димитров Янулов, Домна Димитрова Милчева и Христо Петров Гърдов, всички от гр. Варна, не са изразили становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Калинка Петрова Бояджиева срещу заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. "Виница", гр. Варна. Жалбоподателката претендира отмяната й в частта относно новообразувани имоти № 2469 и 4604 по съображения, че в плана не е нанесен придобития от нея по дарение и давностно владение, ПИ № 1469, който ведно с построената в него жилищна сграда и трайни насаждения, е включен в площта на горепосочените новообразувани имоти, в противоречие с изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. За да отхвърли жалбата, Варненският административен съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито такива на приложимия материален закон. Така по мотиви, че жалбоподателката не се легитимира като собственик на имот, който следва да бъде настанен по одобрения с обжалваната заповед, план на новообразуваните имоти, решаващият състав е приел, че заповедта е законосъобразна. Постановеното решение е правилно. Противно на наведените от касатора съображения, въз основа данните по делото, в т. ч. и приобщените към доказателствения материал, заключения на вещото лице по допуснатите съдебно-технически експертизи, от съда обосновано е прието за установено, че новообразуван имот № 2469 с площ от 600 кв. м ведно с осъществените в него постройки е отреден по ПНИ за бивш ползвател Петър Христов Гърдев /Петров/ - баща на жалбоподателката, починал в хода на първоинстанционното съдебно производство, който е изкупил горепосочената площ по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че Калинка Петрова Бояджиева не разполага с документи, легитимиращи я в лично качество като собственик на имот, попадащ в територията по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, относно която е издадена обжалваната заповед. Така по процесния ПНИ, след отреждането на имот № 2469 с площ 600 кв. м за ползвателя Петър Христов, разликата до пълния размер от площта на имот № 1469, а именно 567 кв. м, са включени в новообразуван имот № 4604, отреден за възстановените собственици /наследниците на Янул Димитров Янулов, конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство/, на които е признато право на собственост съгласно приложеното по делото, заверено за вярно с оригинала решение № 282/21.12.1994 г. на ПК - Варна, понастоящем Общинска служба по "Земеделие и гори" - Варна, при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Видно от представените извлечения от регистъра, представляващ неразделна част от оспорения план на новообразуваните имоти тези лица са вписани като собственици на последния имот, а като собственик на новообразуван имот № 2469 с площ от 600 кв. м - Петър Христов Гърдев /Петров/ с отбелязано основание оценителен протокол № 1410/1995 г. Предвид установеното по делото от фактическа страна, обосновано и правилно съдът е приел, че одобреният на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти не влиза в противоречие с изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 4, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята; бивши собственици на имоти или техните наследници, с признато от поземлената комисия или от общинската служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и настоящи собственици на имоти, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали собственост. При липсата на доказателства, че Калинка Петрова Бояджиева попада в кръга на някоя от горепосочените категории лица, правилно първоинстанционният съд е приел жалбата й за неоснователна. Във връзка с оплакванията наведени в касационната жалба следва да се отбележи, че съобразно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Според ал. 9 на същата норма, размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти се определят с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и на техническото задание. Конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти съобразно характерните особености на съответната община се определят от общината с техническо задание, което трябва да съдържа изрично изброените данни и приложения по т. 1 - 10 вкл. на чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ. Според § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, съответно чл. 28, ал. 1, 2, 4 ППЗСПЗЗ, заплатеният от ползвател имот следва да бъде нанесен в помощния план и в плана на новообразуваните имоти, като съобразно това собственикът на имота следва да бъде посочен в регистъра на имотите по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В случая е установено, че имотът, отреден за ползвател, е с площ от 600 кв. м, отразен и в графичната част на ПНИ, видно от представената скица - извлечение, както и че включва всички осъществени в имота постройки. Следователно по ПНИ е предоставен имот с площ, еднаква със закупената по реда на § 4а ЗСПЗЗ от бащата на жалбоподателката по делото, в качеството му на бивш ползвател. Действително, според ал. 6 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б, в съответствие с изискванията по § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, се определя имот като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради, съоръжения или трайни насаждения, но имотите запазват границите и размерите си само когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Съгласно § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост по § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м. Предвид това не би могло да се приеме, че процесния ПНИ не отговаря на изискванията на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м, до фактически ползваната земя следва да се възстанови на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик, като само разликите от които не може да се образува нов имот, остават в имота определен за ползвателя. В процесния случай, от такава разлика над изкупената от ползвателя площ на имот № 1469 е новообразуван имот № 4604, с площ 567 кв. м, отреден за реституирани собственици, поради което не е налице противоречие на плана в тази му част и с правилото на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Предвид данните по делото относно лицето, площта и границите на новообразувани имоти № 2469 и 4604, попадащи в урбанизирана територия, не би могло да се приеме, че ПНИ в оспорената част, не отговаря и на изискванията на чл. 28, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, при липсата на установени нарушения на императивни правила, съдът правилно е констатирал законосъобразност на плана в обжалваната част. Предвид изхода от спора и направеното от процесуален представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Калинка Петрова Бояджиева следва да бъде осъдена да заплати на Областна администрация - Варна сумата от 150 лв., на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение