Решение № 10249 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2018 г.
ВАСII отделение02.07.2019 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6565/12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2330/2018 г. по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "Едо София" ЕООД да заплати на Столична община сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10249 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Едо София" ЕООД чрез управителя Ц. Сергиев, против решение № 6565/12.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2330/2018 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Едо София" ЕООД против заповед № РА-18-09/16.02.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", с която е разпоредено премахването на поставеното преместваемото съоръжение "Преместваем обект за търговска дейност-метална конструкция", находящ се пред двуетажна сграда в УПИ XV-96 с административен адрес бул. "Витоша" № 31-ЗЗ, публична общинска собственост. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба, съгласно установените от вещото лице параметри на процесния обект, същият е преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 80 ДР ЗУТ. По делото не се спори, че обектът е изпълнен в имот публична общинска собственост. По отношение на това съоръжение липсва валиден договор за наем на общинския терен. В случая не се твърди и не са представени доказателства за издадени от главния архитект разрешение и схема за поставяне. С оглед изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, след съставени констативен протокол и констативен акт, чрез които е констатирано наличието на преместваем обект в общински имот, без издадено разрешение за поставянето му от компетентния за това административен орган. Това съгласно текста на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ е основание за премахването му, като оспорената заповед е материално законосъобразен административен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 100 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав