Решение № 1124 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 800 от 21.06.2024 г., постановено по адм. д. 1333/2023 г. Административен съд София област, ІХ-ти състав, е отхвърлил жалбата на Венианина ЕООД, ЕИК 130994397, със седалище и адрес на управление гр.Божурище,[улица], представлявано от управителя П. Юруков срещу РА Р-22002222003068-091-001 от 07.04.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за дан.период м.02.2018 год. в размер на 13 675,20 лв. главница и 6 086,90 лв. лихви, с решение 1197 от 22.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил Венианина ЕООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 2 178,60 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Венианина ЕООД, ЕИК 130994397, със седалище и адрес на управление гр.Божурище,[улица], представлявано от управителя П. Юруков, чрез процесуалния му представител адв. И. Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София област е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Кирилов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Венианина ЕООД, ЕИК 130994397, със седалище и адрес на управление гр.Божурище,[улица], представлявано от управителя П. Юруков срещу РА Р-22002222003068-091-001 от 07.04.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за дан.период м.02.2018 год. в размер на 13 675,20 лв. главница и 6 086,90 лв. лихви, с решение 1197 от 22.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за наличие на извършено от ревизираното дружество вътрешно-общностно придобиване през м.02/2018г. от LAKTOPOL INTERNATIONAL SPOLKA ZOGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA по фактура 20180750 от 12.02.2018 год. на стойност 34 960.00 евро на стоки (млечни продукти), като за извършеното придобиване и до момента на провеждане на ревизията дружеството не е начислило ДДС, поради което такъв е бил начислен с ревизионния акт на основание чл.86,ал.1 и ал.2 във вр. с чл84 и чл.63 ЗДДС в размер на 13 675,20лв. и съответните лихви за забава , съответно при условията на чл.73а ЗДДС е отказано да бъде признато право на данъчен кредит по извършена последваща доставка към МАКЛЕР КОМЕРС ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на задълженото лице за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждането на ревизията, в това число на принципите за служебно начало, на обективност и истинност, при необсъждане и съобразяване на възраженията и доказателствата, ангажирани от задълженото лице. Изложени са мотиви, че органите по приходите са уведомили задълженото лице за всички събрани в хода на ревизионното производство доказатeлства , в това число тези представени от данъчната администрация на Полша , че въпреки дадената му възможност задълженото лице не е направило възражения срещу констатациите на ревизионния доклад, че принципно констатациите за извършен ВОП с полската фирма LAKTOPOL, а само са оспорени констатациите за непризнаване на право на данъчен кредит при условията на чл.73а ЗДДС. По същество решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на л.116 от делото. Систематизирани за целите на настоящето изложени, същите се изразяват в следното: 1. Дадено е тълкуване на понятието вътрешно-общностно придобиване /ВОП/ по смисъла на чл.7 ЗДДС, кои са кумулативните изисквания на фактическия състав, кое е задълженото лице, как следва да бъде начислен данъка от получателя. 2. След като е очертал правната рамка на спора, съдът е продължил с отнасяне на същата към установените факти и обстоятелства по делото. В тази насока на първо място е отбелязано, че ревизираното дружество има противоречива защитна теза относно основния факт - дали се явява получател по ВОП от посоченото полско дружество и като такъв дължи ли начисляване на данъка по посочения в закона ред. Отбелязано е, че в жалбата до директора на Д ОДОП София дружеството не е оспорвало факта на получена доставка на млечни продукти от полската фирма LAKTOPOL, както и обстоятелството, че с тях е извършена последваща доставка към Маклер Комерс ЕООД , като това обстоятелство се установява и от събраните в хода на ревизията писмени доказателства фактура, извлечение от банкова сметка и прочие. На база на това е изграден извод, че са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства възраженията на задълженото лице, че не е получател по ВОП от посоченото полско дружество, като съдът не е кредитирал представената като доказателство товарителница с мотив, че същата се представя едва в съдебното производство и е в противоречие с всички събрани други доказателства по делото. В продължение е прието, че след като е получател по ВОП, при условията на чл.117,ал.1, т.1 ЗДДС ревизираното дружество е следвало да издаде протокол, да го отрази в отчетните регистри и дневника за продажби и след като не е сторило това, то това правилно е било направено от органа по приходите с издадения ревизионен акт. Като втори спорен момент между страните е очертан въпросът дали на Венианина ЕООД, ЕИК 130994397, следва да бъде признато право на данъчен кредит при условията на чл.73а ЗДДС. За да отговори на спорния въпрос по сходен начин решаващият съд е очертал правната рамка на института по чл.73а ЗДДС, като е акцентирал на факта, че е един от елементите на фактическия състав е доставката да не е укрита. Допълнено е, че тя не укрита, ако е посочена в някои от регистрите по ДДС, включително и през периоди, различни от релевантните, или същата да е осчетоводена стоката да е заведена като актив в счетоводството на задълженото лице или е направено счетоводно записване на услугата, когато е получател. Изложени са мотиви, че доказателства относно извършения ВОП са налице при доставчика, като това обстоятелство до определен момент не е оспорвано и от задълженото лице. Отбелязано е още, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от м.12/2017г. до м.03/2018г. ревизираното дружество не е осчетоводявало доставки получени от Laktopol International Sp.z.o.o. и не е извършвало плащания към това дружество. На основание на това, както и предвид безспорния факт, че за процесното придобиване не е съставен протокол по чл.117 ЗДДС, че същото не е отразено в никои от регистрите на дружеството по ЗДДС, административният съд е приел за правилна констатацията на органите по приходите, че въпросната доставка е укрита, което изключва приложението на чл.73а ЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Венианина ЕООД, ЕИК 130994397, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която също потвърждава тезата на страната, че не е налице извършено ВОП на стоки от полското дружество Laktopol International Sp.z.o.o. и че неправилно е прието, че дружеството следва да начисли данък за същото. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил, че основните спорни въпроса по делото са двата : 1.явява ли се Венианина ЕООД получател по вътрешно общностна доставка по смисъла на чл.7,ал.1 ЗДДС по фактура издадена от Laktopol International Sp.z.o.o., по която е задължено лице за данъка съгласно чл.84 ЗДДС и е следвало да го начисли при условията на чл.117,ал.1,т.1 ЗДДС. 2. Има ли право Венианина ЕООД да упражни право на данъчен кредит при условията на чл.73а ЗДДС. Дадените положителен отговор на първия въпрос и отрицателен на втория такъв от страна на първоинстанционния съд се възприемат напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 220,ал.2 АПК. Принципно отговорът на първия въпрос предполага установяване на положителен факт дали от страна на Laktopol International Sp.z.o.o., е извършена доставка на млечни продукти към Венианина ЕООД. За да отговори на този въпрос на първо място административният съд е дал тълкуване на понятието вътрешно-общностна доставка, като изводите му в тази насока не се оспорват от касатора. Констатациите на съда, че събраните по делото доказателства установяват извършването на такава , са логически обосновани. На първо място това е обосновано с писмени доказателства, събрани по линия на международното сътрудничество с данъчната администрация на Полша, които са представени по делото с писмена молба от от 02.02.2024г. /л.15 от адм.д. 1333/23г. по описа на Административен съд София област/ - фактура 20180750 от 12.02.2018г. с превод на български език за доставка на 23 000кг.сухо обезмаслено мляко от Laktopol International Sp.z.o.o., и получателВенианина ЕООД, сертификат за анализ, търговски идентификационен документ, извлечение от банкова сметка на Laktopol International Sp.z.o.o., за получено плащане от Венианина ЕООД. Въпросните доказателства не са оспорени от задълженото лице, приети са от съда и въз основа на тях е изграден обоснован извод за наличие на извършена вътрешно-общностна доставка с получател задълженото лице. На второ място решаващият съд е посочил, че в хода на административното производство задълженото лице първоначално не е оспорвало факта за наличие на издадена фактура за получена доставка от него и извършено плащане от негова страна по същата, а само е оспорвало корекцията на данъчния му резултат поради непризнаване на право на данъчен кредит при условията на чл73а ЗДДС. Направеното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като при изграждане на изводите си административният съд не е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не може да бъде споделено. Видно от мотивите на съдебния акт решаващият съд е обсъдил заключението на експерта при обсъждане на приложението на чл.73а ЗДДС, като е посочил, че при проверката вещото лице не е установило осчетоводяване на посочената по-горе фактура, както и наличие на данни за извършено плащане по нея, с което е обоснован извод за наличие на укрита доставка по смисъла на чл.73а,ал.1 ЗДДС. В касационната жалба е поддържана тезата, че не е налице ВОП от страна на Венианина ЕООД, в която връзка не са правени оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставки за признаване на право на данъчен кредит при условията на чл.73а ЗДДС. Поради това и тази част от съдебния акт не следва да бъде обсъждана. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 500лв. с оглед обема на извършената правна защита. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,