Решение № 8486 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2017 г.

Решение № 8486 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. А. Л. срещу решение № 2344/24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 4946/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-856/14.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което излага подробни съображения в касационната жалба и писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 2344/24.02.2017 г., постановено по адм. д. № 4946/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав, е което е отхвърлена жалбата на Й. А. Л. против заповед № 8121К-856/14.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови обжалваното решение, тричленния състав на ВАС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите и правни основания за това като изрично е посочил, че в обжалваната заповед отговаря на изискването за мотиви, които се съдържат в цитираните в нея обобщена справка рег. № 3286р-1596 от 13.01.2016 г., становище рег. № 3286р-1727 от 14.01.2016 г. и становище на ДЧР-МВР рег. № 8121р-3928 от 18.02.2016 г., които съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд представляват неразделна част от мотивите към административния акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд относно компетентността на органа издал оспорената заповед, но счита за необосновано съдебното решение в частта, с която е прието, че оспорената заповед отговаря на изискването за форма на акта, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност и на извода за неоснователност на оспорването. Тричленният съдебен състав се е позовал на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, за да приеме, че оспорената пред него заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й (мотиви на акта), но не е съобразил, че цитираните от министърът на вътрешните работи три документа (посочени и от решаващият съдебен състав) са с противоречиво съдържание. В обобщената справка рег. № 3286р-1596 от 13.01.2016 г. и становището рег. № 3286р-1727 от 14.01.2016 г. е прието, че липсва основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо Й. Л. и е предложено дисциплинарното производство да бъде прекратено. В тези два документа е посочено, че от събраните в дисциплинарното производство не се установява по категоричен начин деянието на Й. Л. да е умишлено или непредпазливо т. е. не е съставомерно като нарушение поради липса на субективната страна. В становището на ДЧР-МВР рег. № 8121р-3928 от 18.02.2016 г. е изразено мнение за неоснователност на предложението на дисциплинарноразследващия орган, като е препоръчано да не се дава ход на заявлението за прекратяване на правоотношението на Й. Л. на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а да му бъде дадена възможност за допълнителни обяснения. И след допълнителните обяснения на Й. Л. дисциплинарноразследващият орган поддържа изводите си за липса на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Следователно като се е позовал едновременно на три документа с различно (напълно противоречиво) съдържание като съображения за издаване на оспорената заповед министърът на вътрешните работи е постановил акт, в който не са ясно формулирани фактическите и правни основания, на които се позовава издателя на акта. Действително дисциплинарнонаказващият орган има право сам да извърши анализ на всички обстоятелства по чл. 206 от ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата и е възможно да не се съобрази с предложението на дисциплинарноразследващият орган, но при всички случаи следва извършването на тази преценка да е мотивирано и ясно видимо от съдържанието на административния акт. В случаите, когато дисциплинарнонаказващият орган изцяло се съобрази с предложението на дисциплинарноразследващия орган на основание цитираното тълкувателно решение за мотиви на акта е допустимо да се приемат съображенията в предложението, представляващо част от административната преписка. Но в случая е очевидно липсата на съобразяване с предложението на дисциплинарноразследващия орган, поради което съображенията в обобщената справка и становището не е възможно да бъдат възприети като фактически и правни основания за издаване на акта. Такива не се съдържат и в становището на ДЧР-МВР доколкото в него е изложено само правно становище като оценка на работата на дисциплинарноразследващия орган и е формулирано предложение за изискване на нови обяснения. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира за необоснован изводът на първата инстанция за неоснователност на оспорването по чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. По водене на делото Й. Л. е направил разноски в размер на 605 лв., които с оглед изхода на спора, направено искане и съответствието им с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на МВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия