Решение № 10098 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2015 г.

Решение № 10098 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е образувано по касационна жалба на Комисията за финансов надзор против решение № 8036 от 1.07.2015 г., постановено по адм. д. № 2638/2000 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът Любомир Пенков Христов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 5 - Б/9.02.2000 г. на Държавната комисия по ценни книжа, с което Любомир Пенков Христов е лишен окончателно от правоспособност като брокер на ценни книжа. За да отмени оспореният административен акт тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че същият е издаден в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е съответно на материалния закон и е обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че писмо изх. № 461/1А-АД от 8.06.1999 г. не е подписано от Любомир Христов, поради което и същият не е допуснал нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.), а именно не е нарушил задължението си да пази търговските тайни на инвеститорите, както и техния търговски престиж. От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза по несъмнен и безспорен начин е установено, че подписът върху посоченото писмо не е положен от Любомир Христов. Заключението на вещото лице не е оспорено от процесуалния представител на касационния жалбоподател, същото не е в противоречие с всички останали по делото доказателства и правилно е ценено от съда като компетентно дадено. Възражението на касатора, че заключението не следва да се цени, тъй като почерковата експертиза е извършена на копие на писмото, а не на оригинала, е неоснователно. В заключението вещото лице е посочило, че при издирване на оригинала на писмото в следственото дело такъв не е открит, оригинал не е представен и от ответника, който би следвало да разполага със същият след като оспореният административен акт е издаден въз основа на това писмо. Освен това вещото лице изрично е посочило, че при огледа на представения за изследване документ се установява, че същият е с добро качество на изображението, в частност на подписа, поради което експертизата може да се извърши и по копието на документа. Тези изводи на вещото лице също не са оспорени. Ето защо изводите на тричленният състав на Върховния административен съд за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт са правилни. В този връзка доводите на касатора, че неправилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-почерковата експертиза, са неоснователни. След като решението на държавната комисия по ценни книжа е основано единствено на писмо изх. № 461/1А-АД от 8.06.1999 г., което не е подписано от Христов, то и спрямо същият не е осъществен фактическият състав на чл. 56, ал. 2 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.), което обосновава материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Доводите на касатора, че надзорният орган по безспорен начин е установил наличието на грубо нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.), поради което са налице и материалноправните предпоставки, визирани в чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които непосредствено сключват и изпълняват сделките с ценни книжа, и за реда за придобиване на правото да упражняват такава дейност (отм.), са неоснователни. На първо място още в административното производство с възражения от 8.1.21999 г. и от 4.02.2000 г. Любомир Христов е твърдял, че не е подписвал процесното писмо, които възражения не са обсъдени и не са взети предвид от административния орган при издаване на административния акт. На второ място нормата на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които непосредствено сключват и изпълняват сделките с ценни книжа, и за реда за придобиване на правото да упражняват такава дейност (отм.), регламентира, че комисията може с писмено решение да лиши временно за срок до 6 месеца или окончателно от правоспособност брокер, който наруши грубо или нарушава системно Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.) и нормативните актове по прилагането му. В случая грубото нарушение е квалифицирано от административния орган, като такова по чл. 56, ал. 2 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (отм.), като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че не е извършено. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК, съгласно която образуваните преди влизането в сила на кодекса административни дела в районните и окръжните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като разпоредбата на чл. 146 АПК е идентична с тази на чл. 12 от Закона за Върховния административен съд (отм.), като съдът е проверил законосъобразността на обжалвания административен акт на всички законови основания съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК идентичен с чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство вр. чл. 11 от Закона за Върховния административен съд (отм.). Ето защо при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал твърдените от касатора съществени процесуални нарушения. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Комисията за финансов надзор да заплати на Любомир Пенков Христов сумата 1500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,