Решение № 16064 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2009 г.

Решение № 16064 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Мария Петрова Александрова от гр. Любимец, Хасковска област, срещу Решение № 858/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на област Хасково в частта относно определеното обезщетение в размер на 1 410 лв. за част от имот № 44570.990.3001 с отчуждена площ 56 кв. м по плана на гр. Любимец, Област Хасково. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на определената оценка и се поддържа искане същата да бъде увеличена, съобразно приетото по делото заключение на вещото лице. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, иска оставяне без уважение на жалбата и да бъде потвърдено решението на МС. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, чрез процесуален представител, иска оставяне без уважение на жалбата и да бъде потвърдено решението на МС. Заинтересованата страна - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, не взема становище по същество. Заинтересованата страна - НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата с оглед събраните по делото доказателства и иска да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Първо отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от надлежна страна, но по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 34б от ЗДС, с Решение № 13/12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г.) са отчуждени имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда - за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" част от имот № 44570.990.3001 с отчуждена площ 56 кв. м по плана на гр. Любимец, Област Хасково. Определено е обезщетение в размер на 1 410 лв. Към доказателствата по делото е приложена експертна оценка за определяне на справедлива пазарна стойност на недвижимия имот, изготвена в административното производство въз основа на Договор № 2719/21.07.08 г. между НК "Железопътна инфраструктура" и "Трансгео" ООД, с която за отчуждената част от имота - 56 кв. м е определена по сравнителния метод с коефициент за инвестиционна стойност, общо претеглена стойност с корекционен коефициент, въз основа на които е определена крайна справедлива пазарна стойност в размер на 1 410 лв. Изслушаната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза е дала заключение по пазарни цени за същия период, изчислен от 12-месечния период преди датата на възлагане на оценката, като вещото лице е ползвало пазарни свидетелства за имоти в гр. Любимец, по твърдение на вещото лице - "със съпоставими характеристики", на база на които е определило средно претеглена стойност 53, 99 лв./кв. м и пазарна стойност на отчуждения имот в размер на 3 023 лв. Видно от двата нотариални акта, приложени по делото, същите са за учредяване на договорна ипотека на "Обединена българска банка" АД върху застроени недвижими имоти. Възраженията на ответната страна и на заинтересованите страни са в смисъл, че отчужденият имот е незастроен, а ползваните аналози са застроени имоти. Устно в съдебно заседание, вещото лице на зададен въпрос как е определило цената на земята, при положение, че в нотариалните актове посочената цена е за земя и сгради, обяснява, че е изчислил стойността на сградата в груб строеж, при максимални стойности на еталонни цени по СЕК и след като е отделил земята, е получил стойността й в посочения в заключението размер 3 023 лв. Заключението на вещото лице е прието, без да е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира, тъй като макар и ползваните аналози да са за застроени парцели, вещото лице е определило пазарна стойност, която е на база реално осъществени сделки, докато оценката, ползвана от административния орган няма данни да е по конкретно осъществени сделки. Размерът по варианта на съдебно-оценителната експертиза е справедливата цена, която биха получили лицата, ако биха продали имота на свободния пазар към момента на възникване на основанието за изплащане на обезщетение. Видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание, заключението е дадено след непосредствен оглед на имота. По отношение оценката на имота, вещото лице е съобразило и други пазарни свидетелства, които не са съобразени при оценката, направена в хода на административната процедура. Предвид изложеното решението на Министерски съвет следва да бъде изменено като бъде увеличено обезщетението до размера по съдебната експертиза. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото така, както са направени: общо в размер на 550 лв., от които - 250 лв. адвокатско възнаграждение и за експертиза - 300 лв., които да бъдат заплатени от ответника - Министерски съвет. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение