Решение № 1358 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5010/2007 г.

Решение № 1358 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5010/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК. Образувано е по молба на Я. И. И. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Момчилградския районен съд от 2.VI.2006 г. постановено по гр.д. № 53/2006 г. Като нови писмени доказателства от значение за делото молителят се позовава на присъда по нох дело № 213/2005 г. на Момчилградския районен съд, потвърдена с решение № 34/12.III.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд постановено по внох д. № 7/2007 г. Срещу молбата за отмяна е постъпило възражение от Е. Р. А. като ЕТ "Е" със съдебен адрес в гр. К., чрез адв. Н, в което се поддържа, че съдебните актове по цитираното нох дело на двете съдебни инстанции не съдържат поддържаните от молителя констатации, че представените от ищеца А. договори са неистински. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 231 и сл. от ГПК (отм.). Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решението на Момчилградския районен съд от 2.VI.2006 г. по гр.д. № 53/2006 г. Я. И. И. е осъден да заплати на Е. Р. А., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ "Е" сумата в размер на 5905 лв., представляваща цената на продадени движими вещи по изп. дело № 200/2004 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при РС-Момчилград, с която сума неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от 16.II.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Изпълнителното дело № 200/2004 г. на Съдебно изпълнителната служба при Момчилградския районен съд е с взискател ответника Я длъжник М. О. С решение № 93/23.VI.2005 г. влязло в сила на същата дата постановено по в.гр.д. № 83/2003 г. на Кърджалийския окръжен съд е отменен описа на движимо имущество от съдия-изпълнителя при Момчилградския районен съд с дата 4.II.2005 г. по изпълнително дело № 200/2004 г., с който са описани движими вещи поради това, че тези вещи не са собственост на длъжника по изпълнителното дело О., а на ищеца по спора по гр.д. № 53/2006 г. ЕТ "Е"- гр. М. в производство по чл. 332, ал. 2 от ГПК (отм.). С оглед на посочените доказателства и поради получаване от ответника Я на цената от изнесените на публична продан движими вещи в размер на 5905 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 200/2004 г. Момчилградският районен съд го е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца същата сума, с която неоснователно се е обогатил. Ангажираните от молителя И. нови доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) са такива по нох дело № 213/2005 г. на Момчилградския районен съд, като с присъда от 15.ХI.2006 г. на този съд молителят Я. И. е признат за не виновен да е извършил кражба на чужди движими вещи - пшенично зърно 26 тона, брашно 18 тона от владението на Е. А., като е оправдан по предявеното срещу него обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Тази оправдателна присъда срещу молителя е потвърдена от Кърджалийския окръжен съд с решение от 12.III.2007 г. по внох № 7/2007 г. Посочените съдебни актове обаче нито имат за предмет отговорността на И. за неоснователно обогатяване, нито вземат отношение, както се твърди от него по сключените договори за продажба на консигнация от 10.VIII.2004 г., още по-малко ги признават за неистински. Без пряко значение за изхода на спора по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД по гр.д. № 53/2006 г. на Момчилградския районен съд, се явяват и констатациите в ревизионния доклад № 101/22.III.2007 г. на Националната агенция за приходите - Териториална дирекция гр. Х., ангажирани от молителя при разглеждане на настоящото дело в производството за отмяна по чл. 231 и сл. от ГПК (отм.). Поради изложеното подадената от молителя Я. И. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Момчилградския районен съд по гр.д. № 53/2006 г. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение