Решение № 17 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2009 г.

Решение № 17 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С. М. Б. е поискал да се отменят решението на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение № 1137/08 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 5238/2007 г. и оставеното в сила решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1643/2005 г. Молителят твърди, че при уважаването на предявения срещу него ревандикационен иск не са взети предвид всички доказателства и обстоятелства по делото, поради което се е стигнало до неправилно решение. С допълнителна молба са представени писмо изх. № 3*-от 16.08.1993 г., писмо изх. № 84 от 24.01.1994 г. и писмо изх. № 595 от 21.10.1997 г. на кмета на Община С., решение по гр. д. № 1722/1996 г., решение № 299 от 10.10.1994 г. по гр. д. № 751/1994 г. на К. районен съд по иск с правно основание чл. 109 ЗС между същите страни. Представени са също така заключения на вещи лица и скици към тях, прието по други дела, определения по гр. д. № 2090/1991 г. на Пловдивския окръжен съд, определение по ч. гр. д. № 31/2001 г., обявление за изменение на дворищната регулация от 1976 г. и заповедта от 6.02.1976 г., декларации на Ч. Д. от 13.03.1976 г., Георги М. и К. К., строителни разрешения на името на С. Б. от 1974 г. и 1976 г. С оглед на представените доказателства и съдържанието на молбата за отмяна и допълнението й следва да се приеме, че молителят се позовава на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК. Ответникът Д. Ч. Д. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 13.07.2007 г. по гр. д. № 1643/2005 г. е осъден С. М. Б. да предаде на Д. Ч. Д. владението на дворно място с площ от 7 кв. м., придаваема по регулация част от имот пл. № 2* за който в съсобственост с имот пл. № 276 е отреден УПИ *, 277 . О. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение може да се допусне, когато се представят нови доказателства, които са от значение за решаването на спора, но не са били известни на страната въпреки проявените усилия от нея да ги издири и да ги представи по делото за да установи твърдяни от нея изгодни факти. В случая представените с молбата за отмяна писмени доказателства - скици, заповед за промяна на регулацията и обявление до заинтересованите страни, декларации-съгласие за изграждане на постройки на регулационната линия, строителни разрешения, писма до молителя са били представени по делото, следователно не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и отмяна въз основа на тях не може да се допусне. Заключенията на вещите лица по друго дело също не са писмени доказателства, относими към производството за отмяна съгласно разясненията, дадени в ППВС 2/77, т. 4. Представения протокол на частен съдебен изпълнител рег. № 757 от 14.12.2009 г. е новосъздаден, а не новооткрит документ по смисъла на чл. 303, ал. 1 г. 1 ГПК. Не са новооткрити и представените по делото влезли в сила решения на К. районен съд и Пловдивския окръжен съд, тъй като молителят е бил страна по тях и не може да се приеме, че не са му били известни и не е могъл да ги представи по делото пред инстанциите по същество. Тези решения не обосновават и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото са постановени по дела с различен предмет и не обосновават отвод за пресъдено нещо по смисъла на чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.). Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.