Решение № 333 от 19.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1678/2011 г.

Решение № 333 от 19.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1678/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият С. Т. Д. чрез свой защитник е отправил до ВКС молба (а всъщност - искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) за възобновяване на делото, по което е осъден, разгледано от Чепеларския районен съд - като първа инстанция, и от Смолянския окръжен съд - като втора инстанция. Присъдата на районния съд - 87 от 28 декември 2010 г. по нохд № 163/2010 г., е за продължаваното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 26 НК - кражба с взлом и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, извършена с две деяния на 29 юни и 8 август 2010 г. от домовете на К. Д. и К. и Гълъб Ч., и с предмет бутилки с алкохол, цигари, запалка и 15 лева в брой, общо на стойност 115 лева. Наложеното на Д. наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, е определено при условията на чл. 55 НК (под предвидения в закона минимум от 3 години лишаване от свобода), заради проведеното по реда на глава двадесет и седма от НПК съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Второинстанционното (въззивно) решение - 19 от 8 февруари 2011 г. по в нохд № 10/2011 г., е постановено по жалба пак от името на подсъдимия, но и по протест от съответния прокурор, и с него присъдата е потвърдена. Възобновяването на делото е поискано без да се държи сметка за основанията за това, но с доводи, които могат да бъдат отнесени към предвиденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК (нарушение на материалния и на процесуалния закони, и явна несправедливост на наложеното наказание). В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано заради явната несправедливост на наложеното наказание, а според прокурора трябва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от основанията за възобновяване на делото, по което е постановено, а между тези основания очевидно е придадена тежест само на явната несправедливост на наложеното наказание (като се имат предвид такива други претенции - например за приложимост в случая на Закона за домашното насилие). Наложеното наказание обаче е несправедливо само на пръв поглед - с оглед например на стойността на предмета на кражбите и на вида на откраднатите вещи. Размерът на лишаването от свобода е всъщност съответен на тежестта на престъплението, която се определя в много по-голяма степен от такива обстоятелства, като населеното място, където е извършено (отдалечено и малко планинско село) и където проявите на подсъдимия са се превърнали едва ли не в напаст (вж. и предишните му осъждания в свидетелството за съдимост, което освен това сочи и правените досега компромиси Д. първоначално да не влиза в затвора, а след това и че 3 месеца лишаване от свобода не са успели да му въздействат). Осъденият не случайно е изразил срама си от стореното (вж. например свидетелството на защитника му пред СмОС), но той явно трябва да бъде подсилен с въздействието на едно по-строго наказание. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение