Решение № 12300 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на О. Н. Л., гражданка на Република Беларус, чрез адв. А. Чеглайски, против решение 13633 от 17.04.2025г., постановено по адм. дело 8715/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ на завеждащ консултска служба в посолството на Република България в гр. Минск, Беларус за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "Д". В жалбата ес излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорения отказ. Ответната страна не взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за изцяло законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на правилни фактически установявания относно правнозначимите факти и верни правни изводи, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът правилно е приложил правилата за тежестта на доказване по чл. 170, ал.2 АПК, според който когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая в тежест на оспорващата е да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване и автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления, с оглед посочените правни основания за отказа- чл. 10, ал.1, т.17 и чл. 10, ал.1, т.24 ЗЧРБ. В случая чужденката е представила само доказателства за регистрация в Българската търговско промишлена палата за вписване на търговско представителство на чуждестранно търговско дружество, но не е ангажирала доказателства за реално осъществявана дейност на чуждестранното търговско дружество на територията на страната и данъчната изрядност. Само регистрацията в БТПП не е достатъчна да обоснове получаването на виза за продължително пребиваване на територията на страната на основание чл. 24, ал.1, т.6 ЗЧРБ- за чужденци, които са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в БТПП, след проверка и оценка на представени документи относно активността и данъчната изрядност на дружеството, както и относно планираните дейности на представителството. Неоснователни са твърденията на касотора за неспазване на предвидената форма и съдържание на оспорения отказ за издаване на виза тип "Д". Той е обективиран в стандартен формуляр за уведомление и обосновка в съответствие с Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим. Във формулярът са посочени правните основания за отказа, както и се препраща към представената в съгласувателната процедура официална информация от Дирекция "Миграция"-МВР, според която при проверка на адреса, на който е регистрирано търговското представителство, след разговори с касиера на входа и представители на други търговци в сградата, се установява, че на адреса няма седалище на търговското представителство. Това е създало основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на визата, истинността на тяхното съдържание и целта на заявеното пребиваване на чужденеца. Становището на миграционните органи е от извършена проверка и оценка на представените документи за издаване на визата, за която са нормативно задължение и за която проверка не следва да бъде уведомяван заявителя и да присъства при извършването й, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Волята на административният орган за отказ на заявената виза е формулирана ясно и недвусмислено, въпреки липсата на изричен диспозитив, и не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта. Въз основа на събраните в административното и в съдебното производство доказателства, правилно и обосновано съдът е приел, че оспорващият не е доказал всички основания за издаване на заявената виза. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,