Решение № 15703 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2017 г.

Решение № 15703 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5096/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. моли да бъде отменено решение № 474/16.03.2017 г. по адм. д. № 2183/2016 г. на АС-В. в частта, с която е отменен РА № Р-03001715007471-091-001/12.04.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта за определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. на О. Ш. данък над 1166,40 лв със съответните лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба О. Ш., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-03001715007471-091-001/12.04.2016 г. на ТД на НАП-В. в частта за определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. данък над 1166,40 лв със съответните лихви, като жалбата против РА в останалата й част по ЗДДФЛ за 2013 г. е отхвърлена. За да отмени РА в обжалваната част съдът е приел, че от банковата сметка на ревизираното лице е видно, че е получил банкови преводи на 12.03.2013 г. и на 31.07.2013 г. по 10 000 лв от М. Х. и Ю. Х.. Съдът е посочил, че от банковата сметка на ревизираното лице е видно, че М. Х. е наредител за превеждането на 10 000 лв в заем по данни от л. 96 от преписката. В цитираната сметка има отбелязвания на ръка, направени от неизвестно лице, които липсват в останалите копия от сметката, приложени в същия том от преписката на л. 301. Платежни нареждания с наредител Х. и Х. за превеждане на по 10 000 лв по сметка на ревизираното лице не са приложени в преписката. Представени са две разписки с нотариална заверка на подписа на ревизираното лице, което е декларирало, че е получило заеми в размер по 10 000 лв от Х. и Х. Разписките не носят подписите на Х. и Х., и ако бяха достоверни, следваше да се намират в държане на заемодателите до връщане на заемите. Съдът е приел, че основанието за преводите - заем е доказано от отбелязването в банковата сметка на ревизираното лице. Приел е също, че заемите не представляват доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и не подлежат на облагане. Отбелязването в банковата сметка, че сумите са превод по заем е направено по платежните нареждания за извършване на преводите и макар, че липсват, данните в тях за основанието на превода са вписани в банковата сметка и са достоверни относно съдържанието на платежните нареждания, по които са извършени преводите. Основателен е доводът на касатора за необоснованост на решението в тази част. По делото не са събрани доказателства, установяващи финансови възможности на Х. и Х. да предоставят в заем спорните суми на посочените дати на ревизираното лице. Съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си по чл. 171, ал. 4 от АПК, с което е изпълнил задължението си да напътства страните. Следваше ревизираното лице да посочи като свидетели заемодателите, както и да представи доказателства за финансовите им възможности да предоставят в заем посочените суми на конкретните дати на преводите. След като доказателства в тази насока не са представени изводът на съда, че заемите са реално предоставени от Х. и Х. е необоснован. При недоказани договори за заем с предмет посочените суми правилно в РА е прието, че представляват доходи от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък върху дохода. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено в частта, с която РА е отменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. над 1166,40 лв със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски в размер 1,26 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 651,07 лв - общо 1302,14 лв или по компенсация ревизираното лице следва да заплати на касатора 1300,88 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,