Решение № 5590 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 207/19.12.2023 г. по адм. дело 310/2023 г. на Административен съд Ямбол (АС-Ямбол) е отхвърлена жалбата на И. Вълчев от гр. Ямбол, [улица], [адрес], срещу Решение 32-576364/03.10.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция Митници , и лицето е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 100,00 лева. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от И. Вълчев, в която са наведени твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че обстоятелствата, наложили прибирането му в България, не са обхванати от изключението, визирано в чл. 4, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. В тази връзка излага аргументи, че по делото са налични достатъчно доказателства, подкрепящи фактите, принудили Вълчев да осъществи пътуванията, a отхвърлените медицински документи били приложени единствено, за да информират за нуждата от адекватни грижи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Ямбол, и вместо него - да постанови друго такова, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за касационната инстанция. Ответникът директорът на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Ламбов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС Ямбол е отхвърлил жалбата на И. Вълчев срещу тази част от Решение 32-576364/03.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , с която на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 181 от ЗМ, чл. 22 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 от АПК е отхвърлено искането му с рeг. 32-210694/06.06.2023 г., подадено от И. Вълчев, за освобождаване от вносно мито на употребявано лично имущество на основание Регламент (ЕО) 1186/2009 г. поради неизпълнение на условията по чл. 4, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 г., като не е разрешено допускането за свободно обръщение с освобождаване от заплащане на мито на употребяван лек автомобил, марка: KIA SPORTAGE, peг. [номер], VIN: KNAPC8125Е7466880, собственост на Вълчев. С решението Вълчев е осъден да заплати на Агенция Митници разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Според фактическите установявания, на 06.06.2023 г. от страна на И. Вълчев е депозирано искане с peг. 32-210694/06.06.2023 г., допълнено с писма с peг. 32-239291/26.06.2023 г. и peг. 32-485612/21.07.2023 г. за издаване на разрешение за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество на основание Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания по отношение на лек автомобил: марка Kia Sportage с рег. [номер], VIN: KNAPC8125E7466880 при допускане за свободно обращение, поради преместване на обичайното място на пребиваване на заявителя от Великобритания в Република България. След проверка на всички изискани и предоставени в хода на административното производство документи е установено, че автомобилът KIA SPORTAGE е бил във владение на заявителя повече от шест месеца, но не е изпълнено условието превозното средство да е използвано поне шест месеца в предишното място на пребиваване преди датата, на която той е преустановил своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска в изпълнение на изискването по чл. 4, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. Със съобщение по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с peг. 32-508823/09.08.2023 г., заинтересованото лице И. Вълчев е уведомено за предстоящото издаване на решение и мотивите, на които то ще се основава. След преценка на събраните доказателства, директорът на ТД Митница Бургас издава оспореното Решение 32-576364/03.10.2023 г. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон и целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: На първо място АС-Ямбол, въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че според приложения към искане с peг. 32-210694/06.06.2023 г. регистрационен талон на МПС датата му на придобиване е 30.03.2022 г. При извършена проверка е констатирано, че процесният автомобил марка Киа с peг. [номер] е бил първоначално въведен на територията на ЕС на дата 24.09.2022 г., след което е излизал извън територията на Република България само на 12.05.2023 г. и за два дни в периода от 18.05.2023 г. до 20.05.2023 г. Съдът е приел, че посочените констатации не са били оспорени от страна на Вълчев. Предвид изложеното е прието, че въпреки че към датата на преместване на обичайното място на пребиваване на Вълчев от Великобритания в България (11.04.2023 г.) автомобилът е бил във владение на заявителя повече от шест месеца, то в зависимост от обстоятелството, че същият е използван от Вълчев в третата страна приблизително 5 месеца и 10 дни или 162 дни (за периода от придобиване на автомобила на 31.03.2022 г. до въвеждането му на територията на България на 24.09.2022 г.), т. е. по-малко от шест месеца преди той да я напусне окончателно, то изискването на чл. 4, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. не е изпълнено. В тази връзка за неоснователни са преценени наведените от Вълчев доводи, свързани със здравословното състояние на баба му С. Тодорова, т. к. от приложените по делото доказателства било установено единствено пребиваването на заявителя на територията на Република България за цитираните времеви отрязъци, а не конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата. Според съда приложените медицински документи, отнасящи се до здравословното състояние на С. Тодорова, не водят до различни изводи по причина, че същите касаят дати, различни от разглежданите. Освен това решаващият съд е приел, че приложение не могат да намерят и предвидените в чл. 10 и чл. 11 от Регламент (ЕО) 1186/2009 изключения, тъй като заинтересуваното лице не е напуснало третата държава поради професионални задължения, а ползването на отпуск не може да се приравни на изпълнението на такива, както и не е било принудено поради изключителни политически обстоятелства да премести обичайното си място на пребиваване от трета държава в митническата територия на Общността, след като в разглеждания период във Великобритания не са настъпвали изключителни политически обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) 1186 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове от 4 до 11. Съгласно чл. 4, б. а Освобождаването се ограничава до лично имущество, което с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. . В случая няма спор за фактите. Спорът се свежда до това следва ли обстоятелствата, наложили според Вълчев прибирането му в България, да бъдат приети за визираното като конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата в чл. 4, б. а от Регламент (ЕО) 1186/2009 г. изключение. В случая, приложимата нормативна уредба не предвижда представянето на конкретни доказателства за установяване на такива случаи, които са обосновани от специални обстоятелства. В тази връзка доколкото всеки конкретен случай следва да бъде преценяван поотделно, както предвид факта, че тежестта на доказване на тези конкретни случаи се носи от страната, която черпи благоприятни правни последици от установяването им, правилно органът, а също и първоинстанционният съд са приели, че Вълчев не се е справил с доказателствената тежест в процеса. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените от Вълчев доказателства се установява единствено пребиваването му на територията на Република България за цитираните времеви отрязъци, но не и осъществяването на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата. Изводите на съда в тази посока не се разколебават от приложените по делото медицински документи на баба му С. Тодорова, тъй като същите не се отнасят за процесните времеви периоди. Наред с изложеното и предвид липсата на доказателства, установяващи наличието на професионални задължения или изключителни политически обстоятелства, налагащи преместването на обичайното място на пребиваване на заинтересуваното лице от трета държава в митническата територия на Общността, правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице и предвидените в чл. 10 и чл. 11 от Регламент (ЕО) 1186/2009 изключения. В конкретния случай не се установява и релевантния факт използването на личното имущество на територията на Великобритания най-малко шест месеца. Действително, автомобилът е бил във владението на Вълчев за период от шест месеца, но същият е използван само 5 месеца и 10 дни преди датата, на която той е преустановил своето пребиваване във Великобритания, поради което не е установено кумулативното наличие на условията, предвидени в чл. 4, б. а от Регламент (ЕС) 1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. В случая е безспорно, че липсват и други относими доказателства, които да опровергаят тези констатации. Предвид липсата на годни доказателства, установяващи наличието на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата , а също и на правно релевантния факт за използването на автомобила на територията на Великобритания най-малко шест месеца, правилни са изводите на митническия орган и на административния съд, че не е изпълнено условието, визирано в чл. 4, б. а от Регламент (ЕС) 1186/2009, поради което законосъобразно с процесното Решение 32-576364/03.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници не е разрешено освобождаването от вносно мито при допускане за свободно обращение на лек автомобил: марка KIA SPORTAGE, peг. [номер]. VIN: KNAPC8125Е7466880, собственост на И. Вълчев. Като е стигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспореното митническо решение като законосъобразно, АС Ямбол е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на И. Вълчев, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическото лице в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, определено при условията на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,