Решение № 10484 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 812/2011 г.

ВАСI отделение13.07.2011 г.докладчик т Фани Найденова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 446/18.11.2010 г. по адм. д. № 406/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в обжалваната част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10484 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 812/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Каньон парк" ЕООД, със седалище в гр. Белоградчик, против решение № 446/18.11.2010 г. по адм. д. № 406/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 050900346/5.03.2010 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с решение № 217/15.05.2010 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново. Изложени са доводи за недопустимост на решението в тази част и неправилност, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и нищожност в тази част. Ответникът по касационната жалба ДД "ОУИ" - В. Търново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила в обжалваната част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1176,22 лв., съобразно материалния интерес и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който органът по приходите е приел, че незаконосъобразно ревизирания данъчен субект е осчетоводил ВОП през данъчен период м. 04.07 г., вместо за данъчен период м. 03.07 г., за който с ревизията е начислен ДДС, респективно е коригиран резултатът за м. 04.2007 г. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта, с която е начислен ДДС за м. 03.2007 г. и са определени лихви за забава В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Обжалвано е решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, а именно: е намален начисленият ДДС за данъчен период 3.04 - 30.04.2007 г. със сумата 37 992,00 лв. и е отказано право на данъчен кредит за същия данъчен период в този размер, във връзка с което е определен резултат за периода данък за внасяне в размер на 34 780,56 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето на собствеността върху вещите - предмет на процесните ВОП е извършено с тяхното фактическо предаване на жалбоподателя на дата 5.04.2007 г. от търговския представител на продавачите, за което са съставени и съответните приемо-предавателни протоколи. Тази дата, съобразно чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗДДС съдът е приел в решението си, че е датата на възникването на данъчното събитие при спорните вътреобщностни придобивания, извършени от "Каньон парк" ЕООД и съобразно същата, моментът на настъпване на изискуемостта на данъка в съответствие с чл. 63. ал., 3 от ЗДДС, става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие - в случая на 15.05.2007 г. Решението е правилно в обжалваната част. На "Каньон парк" ЕООД е извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 - м. 03.2007 г., от 3.04.2007 г. до 30.04.2007 г. и м. 09.2007 г. Предмет на жалбите, подадени до административния орган и до съда е ревизионният акт в частта, в която за данъчен период 13.03 - 31.03.2007 г. е начислен ДДС за извършени ВОП в размер на 36 310,77 лв., отказано е право на данъчен кредит по същите ВОП и е начислена лихва върху горната сума в размер на 14 280,37 лв., намален е начисленият ДДС за данъчен период 3.04 - 30.04.2007 г. със сумата 37 992,00 лв. и е отказано право на данъчен кредит за същия данъчен период в този размер, във връзка с което е определен резултат за периода данък за внасяне в размер на 34 780,56 лева. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил относно момента на настъпване на данъчните събития при процесните ВОП и съответно, момента на възникване на задължение за регистрация по ДДС и изискуемостта на данъка, определящ периода на задължението за начисляване на ДДС и свързаното с това право на приспадане на данъчен кредит. Решението в частта относно фактическото установяване и изводи по спорния въпрос относно момента на настъпване на данъчните събития при процесните ВОП и съответно, момента на възникване на задължение за регистрация по ДДС и изискуемостта на данъка, определящ периода на задължението за начисляване на ДДС и свързаното с това право на приспадане на данъчен кредит, не е обжалвано и е влязло в сила. По подробно аргументирани съображения, първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето на собствеността върху вещите - предмет на процесните ВОП е извършено с тяхното фактическо предаване на жалбоподателя на дата 5.04.2007 г. от търговския представител на продавачите, за което са съставени и съответните приемо-предавателни протоколи. Тази дата, съобразно чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗДДС съдът е приел в решението си, че е датата на възникването на данъчното събитие при спорните вътреобщностни придобивания, извършени от "Каньон парк" ЕООД. Моментът на настъпване на изискуемостта е определен в съответствие с общото правило на чл. 63. ал., 3 от ЗДДС, съгласно което данъкът при ВОП става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие - в случая на 15.05.2007 г. Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, в 5-дневен срок от тази дата, т. е. до 20.05.2007 г. жалбоподателят е следвало да издаде протокол, с който да начисли данъка, да включи размера му при определяне на резултата за данъчен период м. 05.2007 г. и СД по чл. 125 от ЗДДС и посочи издадения протокол в дневника за продажбите за съответния данъчен период. С тези мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт в частта му, с която за процесните вътреобщностни придобивания е начислен данък от органите по приходите за данъчен период 13.03 - 31.03.2007 г., в размер на 36 310,77 лв., определен е резултат - данък за внасяне за същия данъчен период в размер на 36 310,77 лв. и задължение за лихва в размер на 14 280,37 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата обжалвана част, а именно: за извършеното с ревизията намаляване на начисления ДДС за данъчен период 3.04 - 30.04.2007 г. със сумата 37 992,00 лв. и отказано право на данъчен кредит за същия данъчен период в този размер, във връзка с което е определен резултат за периода данък за внасяне в размер на 34 780,56 лева. Поддържаното в касационната жалба твърдение за недопустимост, респективно нищожност на решението в отхвърлителната част, е неоснователно. Видно от жалбата до административния орган и до съда, оспорен е РА в цялост. С постановеното съдебно решение е установен период на изискуемост на данъка - м. 05.2007 г., който е различен както от периода установен с ревизията - м. 03.2007 г., така и от периода, в който ДЗЛ е отразило данъка в условията на самоначисляване. Съобразно това, касационната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата по изложените твърдения за недопустимост и нищожност на решението, е неоснователна. Съдът е постановил валиден акт по подадена срещу РА жалба и след като е определил периода на изискуемост на данъка, е постановил и крайния резултат, с който е отменил като незаконосъобразен РА в частта, с която е начислен данък за м. 03.2007 г. и е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, с която е извършено намаляване на начисления ДДС за данъчен период 3.04 - 30.04.2007 г. със сумата 37 992,00 лв. и отказано право на данъчен кредит за същия данъчен период в този размер, във връзка с което е определен резултат за периода данък за внасяне в размер на 34 780,56 лева. При този изход на делото правилно е определено и присъденото в полза на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 176,22 лв. и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК същото е за цялото производство и второ такова в същият размер не се дължи за касационната инстанция, в какъвто смисъл е неоснователно направеното искане от ответника по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1