Решение № 214 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 127/2010 г.

Решение № 214 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 127/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Н. К. градски прокурор на Софийската градска прокуратура, за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 11709/2003 г. на Софийския районен съд, 98 състав на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Предлага се да бъде отменено определението на съда от 24.10.2003 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и подсъдимият В да бъде оправдан или делото се върне в стадия на досъдебното производство за прекратяването му от прокурора. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането, като предлага делото да се върне на прокурора за да се търси наказателна отговорност на действителните извършители на кражбата. Защитата на осъдения намира искането за основателно, като моли В. А. да бъде оправдан. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с делото и обсъди доводите на страните установи следното: С протоколно определение от 24.10.2003 г. по н.о.х.д. № 11709/03 г., Софийският районен съд, 98 състав е одобрил споразумение за решаване на делото, с което В. М. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б от НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по н.о.х.д. № 203/98 г. на РС гр. Б.. С определение от същата дата е било одобрено и споразумение между прокуратурата и другия извършител В. М. Споразумението не е било приведено в изпълнение, тъй като съдът не бил определил режим за изтърпяване на наказанията. В съдебно заседание от 9.12.2003 г. за определяне на режима е установено, че В. А. не е подписвал споразумението, а това е сторил брат му, Б. М. А., който е и извършител на кражбата. Срещу Б. А. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по което е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 6277/2005 г. на Софийски районен съд, 99 състав. При така установените обстоятелства, Върховният касационен съд намира искането на градския прокурор за основателно. Съдебният акт по н.о.х.д. № 11709/03 г. се основава на неистински доказателства - "самопризнания на подсъдим", разкрити чрез разследване по н.о.х.д. № 6277/05 г. на СРС. Те не са били известни на съда, одобрил споразумението и имат съществено значение за авторството на престъплението. Това е основание за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 11709/03 г. на СРС, 98 състав. Касационният състав прие, че определението на съда следва да бъде отменено и делото да се върне на прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК върховната съдебна инстанция може да оправдае подсъдимия в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, но само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Първоинстанционното производство е приключило не с присъда, а със споразумение и липсват фактически положения, в рамките на които да се извърши преценка за липса на престъпление, поради което ВКС няма правомощие да оправдае В. А. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение