Решение № 1851 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2013 г.

ВАСIV отделение11.02.2014 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "Явлена" ЕООД против Заповед № ЗС-341 от 26.06.2013 г. на Министъра на отбраната. ОСЪЖДА "Явлена" ЕООД, ЕИК 121268223, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Генерал Йосиф В. Гурко", № 76, вх. А, ет. 1, представлявано от управителя Страхил Иванов, да заплати на Министерство на отбраната сумата от 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.

Мотиви

Решение № 1851 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 55, ал. 3 от ППЗДС. Образувано е по жалба на "Явлена" ЕООД, представлявано от управителя Страхил Иванов, срещу Заповед № ЗС-341/26.06.2013 г. на Министъра на отбраната, с която след проведена тръжна процедура, за купувач на недвижим имот, представляващ магазин № 4, находящ се в гр. София, р-н Красно село, ж. к. "Лагера", бл. 5, вх. В, ет. 1, община Столична, област София, е определен Ангел Фидосов Колов. Излагат се доводи, че е била нарушена процедурата по провеждане на търга за имоти, които не са самостоятелно обособени обекти, невъзможност за определяне на границите между тях и тяхната квадратура, водещо до липса на предмет на договора за магазин № 4 по процесната заповед, което обуславя нейната нищожност. Претендират се направените по делото разноски Ответникът по жалбата - Министъра на отбраната, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдените с жалбата основания за отмяна на заповедта. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която обжалвания административен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното: Оспореният индивидуален административен акт - заповед, е издадена в процедура по провеждане на търг с тайно наддаване, на основание чл. 42, ал. З вр. чл. 43 вр. с чл. 55, ал. 1 ППЗДС. Със Заповед № ЗС - 187/16.04.2013 г. на Министъра на отбраната, е открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, в управление на Министерство на отбраната, представляващ магазин № 4, находящ се в гр. София, р-н Красно село, ж. к. "Лагера", бл. 5, вх. Б, ет. 1, община Столична, област София. Със заповедта са определени първоначалната тръжна цена, депозита за участие, цената на тръжната документация, условията за оглед на обекта и срока за подаване на офертите. Определени са и задължителните изисквания към кандидатите за участие в търга, утвърдена е тръжната документация, назначен е състава на тръжната комисия, както и изискванията за работата на тръжната комисия. На 21.05.2013 г. е проведено заседание на назначената комисия за провеждане на търга, действията от което са обективирани в Протокол № П-22-ЗС-187, който е утвърден от Министъра на отбраната. Не се спори, че актът на утвърждаване представлява самостоятелен акт на Министъра на отбраната, с който на основание чл. 55 от ППЗДС се определя купувача, цената и условията на плащането. При така установената фактическа обстановка Върховния административен съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност на обжалваната заповед. На първо място, следва да се посочи, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и от компетентния за това орган в съответствие с разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от ЗДС, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ППЗДС. Касае се за недвижим имот-частна държавна собственост, предоставен за управление от министерство на отбраната. На следващо място са спазени материалноправните норми за издаването й - ППЗДС във връзка със ЗДС и утвърдената въз основа на тях тръжна документация. В жалбата не са посочени конкретни основания сочещи на нарушения на тръжната процедура, която е проведена и която е приключила с издаването на обжалваната заповед. Дружеството жалбоподател правилно е класиран на второ място в тръжната процедура, с оглед факта, че неговата ценова оферта е била с по - ниска предложена цена, което е в съответствие с т. 11.5 и т. 11.7 от тръжната документация. Неоснователно е и възражението в жалбата за липса на предмет на проведения търг, респ. за нищожност на процесната заповед. Магазин № 4 е актуван с акт за частна държавна собственост № 07920 от 09.04.2012 г., в който е посочена площта, местонахождението и границите на имота, като по този начин е индивидуализиран, и е налице предмет продажбата. Настоящият състав счита за неоснователни доводите на жалбоподателя и на още едно основание. Имота, предмет на проведената тръжна процедура, е описан с индивидуализиращи признаци и в заповед № ЗС-187 от 16.04.2013 г. на Министъра на отбраната, с която е открита тръжната процедура. Доводите на жалбоподателя относно възможността за продажба на така описания имот са относими към законосъобразността на заповедта, с която се открива тръжната процедура. След като тази заповед не е била оспорена, а жалбоподателят е участвал с тръжно наддаване за продажба на този имот, то той е демонстрирал, че възприема като възможен предмета на търга. Доводите му, че търга е с невъзможен предмет са преклудирани с влизане в сила на заповедта, с която е открита тръжната процедура. При така установеното, жалбоподателят правилно и законосъобразно е класиран на второ място. При утвърждаване на протокол № ВИ-56-31/26.06.2013 г./№ П-22-ЗС-187/21.05.2013 г. и при издаване на заповедта, административният орган е спазил стриктно законовите и тръжни изисквания, поради което наведените в жалбата доводи не могат да обусловят извод за твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед за класиране. По изложените съображения съдът намира, че обжалвания административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв, поради което съдът намира че в полза на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим според разпоредбата на чл. 144 от АПК и е в съответствие с ТР № 3/13.05.2010 г. по ТД № 5/2009 г. на ОС на ВАС, чийто размер следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за други неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1