Решение № 742 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2010 г.

Решение № 742 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Никола Стефанов Пърликов и касационната жалба на Любка Николова Пъшкова против решение № 39 от 12.05.2009 г., постановено по адм. д. № 634 по описа за 2001 г. на Окръжен съд - Пловдив и по касационната жалба на областен управител на област Пловдив против решение № 4 от 12.01.2010 г. по същото адм. дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 39 от 12.05.2010 г. и същото е допълнено. В жалбите се релевират оплаквания за неправилност на решенията, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на Никола Пърликов и областен управител на област Пловдив и за недопустимост на касационната жалба на Любка Пъшкова. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Производството по адм. д. № 634/2001 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано по жалбата на Никола Пърликов против мълчалив отказ на областен управител на област Пловдив да се произнесе по заявлението му с № 96-00-1163/30.04.1998 г., подадено в качеството му на наследник на Райна Димитрова Свещарова и Пенка Николова Козарева за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за имотите, посочени в заявлението и уточнени допълнително с писмена молба от 14.11.2006 г. в съдебно заседание. С решение № 39 от 12.05.2009 г. Окръжен съд - Пловдив е отменил мълчаливия отказ на административния орган и е признал право на Никола Пърликов на обезщетяване с компенсаторни записи за парцели I, II, III и IV в кв. 378 по КРП от 1934 г. на Трета градска част на гр. Пловдив, находящи се на ул. "Аспарух" № № 63 и 65, ул. "Воден" № 50 и ул. "Котмачевица" № 2, парцели I-VIII вкл. в кв. 378а по КРП от 1934 г. на III градска част на гр. Пловдив, находящи се на ул. "Родопи" № № 52, 54, 56, и 58, ул. "Воден № № 52 и 54 и ул. "Котмачевица" № № 1 и 3, парцели VI, VIII и Х в кв. 374 на ул. "Беласица" № 66,68 и 70. Признал е право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи за недвижимото имущество на неговите наследодатели Райна Свещарова и Пенка Николова Козарева, представляващо парцел VI в кв. 474 на ул. "Родопи" № 73 и парцели ХI, ХIII, ХIV, ХV, ХVI, ХVII и ХVIII на ул. "Родопи" № № 70,72,74 и на ул. "Т. Бурмов № № 9,11,13 и 15 в кв. 377 по КРП на III градска част на гр. Пловдив от 1934 г. Отхвърлил е жалбата против мълчаливия отказ на областния управител за обезщетяване относно имоти - парцели ХVII-ХХ вкл в кв. 331 по КРП от 1934 г. на III градска част на ул. "Борислав" № 18 и 20 и ул. "Хр. Ботев" 35, парцел VII в кв. 378а на ул. "Богомил" 21 гр. Пловдив и дворно място от 474 кв. м в гр. Карлово, ул. "Стремски полк" № 26. Прекратил е производството по делото досежно обезщетяване за имотите, за които жалбата е била оттеглена. С решение № 4 от 12.01.2010 г. по молба на Никола Пърликов, с правно основание чл. 192, ал. 2 и чл. 193 от ГПК /отм./ съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 39/12.05.2009 г., като в отхвърлителния диспозитив не следва да се чете "§ VII, к. 378а" и решение № 39/12.05.2009 г. и решението е допълнено в отменителната по отношение на административния акт част чрез признаване право на обезщетяване на жалбоподателя Пърликов с компенсаторни записи за имот в кв. 379 при обща площ от 9537.50 кв. м. В касационната жалба на Никола Пърликов се поддържа неправилност на решението досежно посочения от съда обезщетителен способ за имотите, за които е признато право на обезщетение, както и за това, че не е обезщетен изобщо относно имота в кв. 379 с площ от 9537.50 кв. м. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, същата е допустима, но е неоснователна. За да приеме, че приложим за обезщетяване на правоимащото лице Никола Пърликов е единствено обезщетителния способ по чл. 2, т. 3 от ЗОСОИ, съдът се е обосновал с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ. Въз основа на приетите по делото доказателства, главно заключение на вещи лица по изслушани и приети съдебни-технически експертизи, съдът е направил извод, че имотите по т. 1, 2 и 3 от мотивната част на решението, са станали публична общинска собственост до 25.02.1992 г. и са застроени до влизане на ЗОСОИ в сила. Решението в тази част е обосновано и е съобразено изцяло с приетите по делото доказателства, които не са оборени с насрещно доказване от жалбоподателя. Безспорно установен е публичноправният характер на собствеността. Правоимащите, както обосновано е посочено в решение не разполагат с възможност за друг начин на обезщетяване, освен по чл. 2, т. 3 от ЗОСОИ. съдът е развил подробни мотиви за определения от него способ на обезщетяване, които почиват на събрания доказателствен материал и са обосновани. Правилно е определено обезщетението и за имотите по т. 4 от мотивната част към решението - жилищни компенсаторни записи, като в тази част на касационната жалба не са развити подробни оплаквания, жалбата е бланкетна. Досежно претенцията за признаване на съсобственост в обект - клуб в партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Родопи" № 70 и апартамент № 1 в бл. 4411 в кв. 370, както и съсобственост в апартамент № 34 на IV етаж в същия жилищен блок № 4411, съдът е изходил от заявената претенция за отделяне и реално връщане на обектите. Изчислявайки наследствения дал на жалбоподателя, съобразно припадащата му се част, изчислена процентно съобразно стойността на имуществата, съдът стигнал до извод, че делът в посочените обекти е съответно - 4.6 % досежно клуба на партерния етаж на ул. "Родопи" № 70 и 3.5 % в апартамент № 1 в бл. 4411. Установените дялове не позволяват предоставянето им като самостоятелни обекти. Въпреки, че не обсъдена възможността за признаване на съсобственост в посочените обекти, настоящата инстанция намира, че определеният от Окръжен съд - Пловдив обезщетителен способ - жилищни компенсаторни записи е правилен. При постановяване на съдебното решение съдът е обсъждал приетата по делото техническа експертиза, която относно тези имоти е депозирана и изслушана през 2007 г. Към настоящия момент не са събирани доказателства дали все още имотите продължават да бъдат общинска собственост и дали общината не е извършила разпореждане с тях. Видно от техническата експертиза от2007 г., апартамент № 19 е бил продаден, а апартамент № 34, в който са настанени наематели, също е в процедура по продажба като общинско жилище. При тези данни съдът правилно е определил като приложим обезщетителния способ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона, който и в настоящата инстанция счита за правилен. Досежно имота от 9537.50 кв. м в кв. 379,съдът е определил обезщетение в допълнителното решение № 4 от 12.01.2010 г., което не е обжалвано досежно обезщетителния способ. Жалбата на Любка Николова Пъшкова е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 от АПК от заинтересована страна, конституирана като такава и взела участие в съдебното производство по делото и съобразно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК. Същата е неоснователна. Съдът правилно е конституирал касационната жалбоподателка единствено в качество на заинтересована страна. Тя не е подала жалба против мълчаливия отказ на областния управител нито лично, нито чрез пълномощник, поради което няма качество на жалбоподател. Жалбата е подадена единствено от Никола Пърликов, като в нея не се сочи да е пълномощник на други наследници. По изложените съображения касационната жалба на Любка Пъшкова се явява неоснователна. Касационната жалба на областния управител на област Пловдив също е неоснователна. мотивите относно имот в кв. 379 се съдържат в основното решение № 39 от 12.05.2009 г. Съдът е бил сезиран с искане за произнасяне по жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител и досежно този имот, поради което дължи такова. Жалбата за него не е била нито уважена, нито отхвърлена, поради което е налице непълнота в решението, което е допълнено по реда на чл. 193 от ГПК /отм./. Правилно е прието наличие на очевидна фактическа грешка досежно парцел VII в кв. 378а в диспозитивната част на решение № 39/2009 г. За този имот съдът е изложил мотиви за уважаване на жалбата и непоправянето му на осн. чл. 192, ал. 2 би довело до неправилност на основното решение. По реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ е отстранено несъответствие между изразената воля на съда, която е обоснована в мотивите и нейното отразяване впоследствие в диспозитивната част на решението. С оглед изложеното, Върховен административен съд,