Решение № 9355 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2013 г.

Решение № 9355 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3128/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 103 от 07.01.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36 състав по адм. д. № 10549/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът - Петър Любенов Симеонов, е подал писмено възражение, с което излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на административен акт - Уведомително писмо № 02-150-6500/5881/10.10.2011 г. на Изпълнителния директор ДФ "Земеделие", с което се отказва на лицето финансово подпомагане в размер на 8980,99 лева и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8980,99 лева по марка 214 "Агроекологични плащания", код АП 13 (възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност - ВПС1) от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2010 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по делото не е доказано безспорно наличието на площи, които не се стопанисват. Административния орган не е ангажирал в производството доказателства установяващи състоянието на процесните БЗС за релевантния период 2010 г., като в съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, негова е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правният извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо е мотивиран и с приложимото общностно право. Съдът е приел, че съгласно Регламент (EО) № 73/2009 г. на Съвета от 19.01.2009 г., с който е отменен Регламент (EО) № 1782/2003 г., чл. 19 § 2 изисква "Държавите-членки да предоставят по електронен път, предварително изготвени формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местоположението на тези площи", който също следва да е базиран на площите от предходната година. Това обстоятелство навежда на изискването данните в съответните регистри да са актуални към момента на извършване на проверката по дистанционен път - чрез компютърно сравнение на данните от заявлението и съдържащите се данни в картния материал. На това основание, съдът е приел, че за да е меродавна извършената кръстосана и административна проверка същата следва да се основава на верни и актуални данни съдържащи се в съответните регистри. По тези доводи съдът е приел, че при постановяване на отказа на административния орган, във връзка със заявлението за 2010 г. на жалбоподателя, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, съответно не е изпълнено задължението за служебното събиране на доказателствата, като обжалвания административен акт е постановен и при нарушения на материалния закон. При този извод във връзка с установената незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо по отношение на отказаното финансиране по АЕП, съдът е приел, че административния акт се явява и незаконосъобразен и по отношение на наложената в тази връзка санкция на жалбоподателя, поради и което и в тази част е приел, че оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Фактите по делото са безспорно установени. С касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост правните изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. За да се произнесе по тези доводи настоящият състав съобрази следното: Оспорващият Петър Любенов Симеонов е подал заявление за подпомагане за кампания 2010 г. по мярка 214 - "Агроекологични плащания". След като е подадено заявлението за подпомагане, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители във основа на сателитни снимки от 2009 г. По този начин приетият допустим за подпомагане слой отразява състоянието на БЗС към 2009 г. и не отразява точно състоянията на БЗС към 2010 г., за която е заявлението за подпомагане, по което е постановен оспорения отказ. За кампанията, за която е подадена заявлението за подпомагане не са установени по безспорен начин недопустими за подпомагане площи. Техният размер не може да бъде установен само с представените от касатора доказателства, всички основаващи се на сателитните снимки от предходната 2009 г. Не могат да се споделят доводи, че определянето на допустимия за подпомагане слой на основание неактуални сателитни снимки е в съответствие с изисквания, предвидени в чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Цитирания текст не предвижда такава възможност. Напротив този текст изрично предвижда необходимост от актуализиране на ЦОФК, при спазване на изискванията на чл. 9 от Наредбата, като това предполага всяко изключване на площи от допустимия за подпомагане слой да е обосновано с актуални самолетни или спътникови изображения. Освен това касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство, като не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. По този начин административният орган в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал служебно всички доказателства преди за издаде административния акт. В резултат на това изложените в акта фактически обстоятелства не се установяват от доказателствата събрани в хода на производството по оспорване. Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, би могло административният орган да достигне до други изводи, респ. да постанови друг акт, с различно съдържание. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в хода на производството оспорващата страна не е представила доказателства, които да опровергаят основанието за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Процесуалната норма изрично предвижда, че доказателствената тежест в административното правораздаване се носи от административния орган. В случая в хода на производството пред съда не са представени доказателства, които да установяват състоянието на заявените за подпомагане БЗС за релевантния период - 2010 г. При условие, че отказа е постановен само на основание извършена административна проверка, при която недопустимия за подпомагане слой се установява само при съобразяване на неактуална сателитна снимка, не може да се приеме, че в хода на производството са установени фактическите основания за издаване на административния акт. Като е стигнал до този правен извод, решаващият съд е постановил правилно решение. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател ДФ "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски по делото за тази инстанция в доказания размер 150 лв. - платен хонорар за процесуална защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение