Решение № 10790 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диагностично консултативен център ХХІІІ-София ООД, представлявано от д-р С. Стоянов срещу Решение 1893/23.03.2021г., постановено по адм. дело 11595/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Заповед за прекратяване на договор РД-15-1249/04.11.2020г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата възражения относно липсата на изложени собствени мотиви от първоинстанционния съд и неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Манева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Заповед за прекратяване на договор РД-15-1249/04.11.2020г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 42, т.2 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на основание чл. 99, ал.1, т.4, във връзка с чл. 26, ал.2 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД за 2020г. 2022г.) е прекратен частично Договор 22-2256/2020г. с лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ Диагностично консултативен център ХХІІІ-София ООД, по отношение дейността на д-р С. Стоянов, изпълнител по пакет Ортопедия и травматология и д-р С. Багдасарян, изпълнител по пакет Психиатрия, във връзка с отчетена от тях дейност, която реално не е извършена. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за безспорно установено, че с влязла в сила Заповед РД-15-439/16.04.2019 г. на директора на СЗОК е наложена санкция частично прекратяване на Договор 22-2256/2018г. на Диагностично консултативен център ХХІІІ-София ООД, по отношение на д-р С. Стоянов, изпълнител по пакет Ортопедия и травматология и д-р С. Багдасарян, изпълнител по пакет Психиатрия, във връзка с отчетена от тях дейност, която реално не е извършена. По жалба срещу горната заповед е образувано адм. дело 5241/2019г. по описа на Административен съд София-град, по което е постановено Решение 661/05.02.2021г., с което е отхвърлено оспорването на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. Съдебното решение като необжалвано е влязло в сила на 29.02.2020г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че в съответствие с нормата на чл. 26, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от НРД за МД за 2020-2022г., след като директорът на СЗОК е установил, че договор 22-2256/2020г. е сключен без наличието на предпоставките за това, на основание чл. 99, ал. 1, т. 4 от НРД за МД за 2020-2022г. същият при правилно приложение на материалния закон е прекратен, в съответните му части. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че предвид обжалването на административния акт, с който е наложена санкция, без да е допуснато предварително изпълнение, сключеният междувременно договор правилно е прекратен на основание чл.99, ал.1, т.4, във връзка с чл.26, ал.2 НРД за МД за 2020-2022 г. Съгласно чл.99, ал.1, т.4, респ. чл.99, ал.1, т.3 НРД за МД за 2020-2022г. договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от НЗОК когато е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД, респ. в случаите, че ИМП не отговаря на условията за извършване на дейност, установени в нормативен акт или НРД. При наличие на основанията по чл.26, ал.2 НРД за МД за 2020-2022 г., за което не се спори, директорът може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията и прекратяване на договор и са доказани предпоставките за приложения на чл.99 ал.1 т.4 НРД за МД 2020-2022г. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.67, ал.1, т.4 от индивидуалния договор, съгласно който договорът се прекратява без предизвестие от страна на възложителя когато е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД за медицинските дейности. Неоснователни са наведените от касатора възражения относно изтекъл 6 (шест) месечен давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. Б от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по силата на която административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 6 (шест) месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност или безвъзмезден труд в полза на обществото. С процесната Заповед не се налага санкция временно лишаване от право да се упражнява определена професия на изпълнителите по съответните пакети. Напротив, същите специалисти могат да продължат да работят и без да са сключили индивидуален договор с НЗОК/СЗОК. Неоснователни са доводите на касатора досежно валидността на процесния договор. Към момента на сключване на Индивидуалния договор 22-2256/17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ с лечебното заведение Диагностично консултативен център XXIII - София ООД по НРД за МД 2020-2022 г., Заповед РД-15-439/16.04.2019 г. за налагане на санкция частично прекратяване на индивидуален договор 22-2256/2018 г. е била предмет на съдебно разглеждане и не е имало основание за отказ да се сключи договорът. Горното обуславя и заплащане от СЗОК на отчетените медицински дейности. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, разписани в чл. 99, ал.1, т.4, във връзка с чл. 26, ал.2 НРД за МД за 2020 2022г. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, а тъй като такива не са претендирани от страна на ответника, не се дължат и на него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,