Решение № 7515 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2011 г.

Решение № 7515 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8282/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ - град София против решение от 28.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1127/2011 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Драгослав Генчев Дойчинов от град София, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № РД-04-7/26.01.2011 г. на изпълнителния директор на АСП за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление рег. № 94ДД-171/06.11.2009 г., подадено от Драгослав Генчев Дойчинов и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 94ДД-171/06.11.2009 г. Драгослав Генчев Дойчинов е поискал от АСП да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: 1. заверено копие от предписание № РД-14-49/08.04.2009 г. до Надежда Станчева - директор на ДСП - Красно село и 2. писмо от РДСП София - град изх. № 123/15/2605.2009 г. до Гергана Дрянска. В оспорения отказ административният орган е изложил мотиви, че исканата информация не е "обществена информация" и няма самостоятелен характер, тъй като касае подготовката по издаване на актове на АСП. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като информацията касае негови лични отношения с малолетното му дете, но въпреки това административният орган следва да му я предостави, защото той има право да бъде запознат с процедурите, касаещи личните отношения с детето му. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Правилно държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е изпълнителния директор на АСП, е изложил мотиви, че поисканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Поради това изричният отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е изпълнителният директор на АСП София е длъжен да предостави съхраняваната в администрацията обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на касационния ответник, касаеща преписка по подаден от него сигнал във връзка с личните му отношения с малолетното му дете, не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - АСП, а касае конкретно правоотношение, в което Дойчинов е страна. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на АСП, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за неговата дейност. Поисканата информация засяга правата на трети лица, включително и възможността за достъп до техни лични данни. Фактът, че касационния ответник се е явявал страна в производството по упражняване на родителски права не му дава възможността за достъп до данни, които са със служебен характер и са свързани с оперативната подготовка на актовете на органа. Необосновано е позоваването и на чл. 107 от АПК, доколкото тази норма е свързана с работата по усъвършенстване дейността на административните органи. Основателно е касационното възражение, че предоставянето на лични данни за трети лица представлява отделна процедура и се развива пред различен административен орган (администратор на лични данни) и ред. Предвид на изложеното, решението като постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решение № РД-04-7/26.01.2011 г. на изпълнителния директор на АСП за отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление рег. № 94ДД-171/06.11.2009 г., подадено от Драгослав Генчев Дойчинов. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение