Решение № 9504 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 300/2020 г.

Решение № 9504 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 300/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Б. Ненкова против решение № 6706/08.11.2019 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 8720/2019 г., с което е отменена заповед № 0417397/10.07.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД търговски обект, бензиностанция, находящ се в с. Драгичево, общ. Перник на Главен път Е-79 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон – чл. 118, ал. 6 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и Приложение № 17, раздел I, т. 2 към наредбата. Касаторът твърди, че нарушението, за което е приложена принудителната административна мярка се състои в това, че не са подадени данни от по установената дистанционна връзка към НАП, даващи възможност за определяне на наличните количества заредено гориво в резервоарите на обекта за периода от 01.06.2019 г. – 19.06.2019 г. Счита, че нарушението се потвърждава от представените по делото доказателства - разпечатки от ПП ФУДВ на НАП и от протокола за извършена проверка в обекта от 21.06.2019 г., според които са налице данни за продадено количество гориво към "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД от прекия му доставчик, но не е постъпила информация по дистанционната връзка установена с НАП за доставеното количество гориво от нивомерната система въведена в експлоатация в обекта. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат М. Айдарова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 0417397/10.07.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД, гр. София е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Драгичево, общ. Перник на Главен път Е-79 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Административният орган е приел, че за периода от 01.06.2019 г. до 20.06.2019 г. от дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не са подавани чрез дистанционна връзка към НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на горива в обекта за търговия с течни горива - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена при нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. В мотивите си е посочил, че по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка на 21.06.2019 г., в НАП не е постъпила информация чрез дистанционна връзка за определяне на наличните количества заредено гориво в резервоарите за съхранение на горива в обекта за периода от 01.06.2019 г. до 20.06.2019 г. Според съда не е безспорно установено обстоятелството, че дружеството не е подавало такава информация. От приложените към жалбата дневни финансови отчети за периода 01.06.2019 г. – 20.06.2019 г. и служебни бонове за същия период, съдът е приел, че дистанционната връзка с НАП не е нарушена. Поради това е възможно да се касае до техническа неизправност на ФУ, която не е в резултат на бездействие и/или действие на адресата на акта и за която последният не е могъл да знае, а също и до недостатък в системата, получаваща съответните данни. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че не е безспорно установено, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка е поради несъобразяването й с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е установил, че нарушението е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, като налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е безспорно установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС за подаване на данни от НИС на работещото в обекта ЕСФП за периода от 01.06.2019 г. до 20.06.2019 г.. Само констатациите от ПП ФУДВ на НАП, че не са постъпвали данни, не са достатъчни да се приеме, че задълженото лице не е подавало такива. Доказателствената тежест е на органа по приходите, наложил мярката съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, включително и данни от лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива се изпълнява, чрез функционалностите на средството за измерване на разход, работещо в обекта. За тази цел в чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено като средство за измерване от одобрен тип да се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която подлежи на метрологичен контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от наредбата. Съгласно т. 2, б. "а" от т. IIIб на цитираното приложение дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка. В конкретния случая няма спор по делото, че в търговския обект - бензиностанция, находящ се в с. Драгичево, общ. Перник на Главен път Е-79, стопанисван от "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД се ползва нивомерна система за обем на течните горива тип FAFNIR VISY-X и е въведеното в експлоатация фискално устройство марка DATEKS FP 850-05 KL с ИН на ФУ OS001241, номер на ФП 88004662, за което е представен паспорт, свидетелство за регистрация и договор за сервизно обслужване. В протокола за извършена проверка № 041737/21.06.2019 г. са налице констатации, че в обекта не са установени устройства за манипулиране на бензиноколонката, както и други междинни модули или устройства за свързване с ЦРУ, не е установено налично устройство без изградена дистанционна връзка с НАП, на колоната има стикер за последваща проверка от БИМ, който важи до м. 08.2019 г. При проверката на пломбата и стикера на НИС е установено, че са със срок до м. 07.2019 г. В протокола е отразено, че е изискано обяснение от съответния сервизен техник във връзка с липсата на подадени данни в НАП, но такова не е налично в административната преписка. В случая принудителната административна мярка не е наложена за използване на ЕСФП без изградена дистанционна връзка с НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, а за неподавани данни от НИС по установена дистанционна връзка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. От констатациите при проверката и от представените от дружеството служебни бонове е установено, че е налице дистанционна връзка на ЕСФП в обекта с НАП. Поради това и всички доводи на страните по делото за наличие или липса на дистанционна връзка с НАП са неотносими към основанието за издаване на оспорения административен акт. По делото липсват констатации от данъчния терминал на ЕСФП в обекта и записите във фискалната памет на устройството. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ). При ЕСФП едновременно с това се записват данни от нивомерната измервателна система и броячите на колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като служебен бон. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора, че дистанционната връзка, по която се предават данните от НИС на НАП не е дистанционната връзка, в която са отразени данните от фискалните бонове. В хода на съдебното производство от дружеството са представени разпечатки от дневни финансови отчети от ЕСФП в обекта, от които се установява, че за голяма част от периода от 01.06.2019 г. до 20.06.2019 г. дружеството не е извършвало продажби на горива. За дните, в които са отчетени продажби на горива, в дневния финансов отчет е отразено и количеството дизелово гориво. При тези факти, крайният извод на първоинстанционния съд, че по делото не е безспорно установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС от страна на "Броудкаст Мениджмънт" ЕООД, поради което решението, с което наложената принудителна административна мярка е отменена е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора разноски се дължат на ответника по касация. Възражението на юрк. Ненкова за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата ред. от 15.05.2019 г.) минималният размер по административни дела без материален интерес е 150 лева. Делото в касационното производство не е с фактическа и правна сложност, поради което разноските следва да се определят на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,