Решение № 7647 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 641/2009 г.

Решение № 7647 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 641/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 110 от 14.08.2008год., постановено по адм. д. № 22/08год., поправено с решение № 129 от 27.11.2008год., Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Бобо и сие 90 - Божинов"-ООД-гр. Ловеч, срещу Ревизионен акт № 1100314 от 12.06.2006год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Ловеч, потвърден с решение № 426 от 08.08.2006год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, с който за данъчни периоди 01, 02, 03 и 04 на 2004год. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 266 898, 13лв. и са начислени лихви в размер на 53 243, 33лв. С решението съдът е осъдил "Бобо и сие 90 - Божинов"-ООД-гр. Ловеч да заплати на Д"ОУИ"-гр. В. Търново сумата 13 486лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Бобо и сие 90 - Божинов"-ООД-гр. Ловеч, чрез пълномощника му адв. Оля Ботева. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Ответният по жалбата директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Бобо и сие 90 - Божинов"-ООД-гр. Ловеч, срещу Ревизионен акт № 1100314 от 12.06.2006год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Ловеч, потвърден с решение № 426 от 08.08.2006год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, с който за данъчни периоди 01, 02, 03 и 04 на 2004год. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 266 898, 13лв. и са начислени лихви в размер на 53 243, 33лв. На първо място съдът е разгледал направеното възражение за нищожност на РА, като е приел, че същото е неоснователно, тъй като не става въпрос за изменение на установено данъчно-задължение, а за извършена нова ревизия след отмяна на първоначално издадения ДРА. След това съдът е разгледал твърденията за допуснати нарушения на материалния закон по отделни доставчици, като е приел, че същите са неоснователни. Изложени са мотиви, че дори да е установено начисляване на данъка, било от данъчния орган, било от вещото лице, то основанието за непризнаване на правото на данъчен кредит е липсата на реални доставки, което обстоятелство не е опровергано по делото. Решението на Великотърновския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Първото основно оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за нищожност на издадения РА предвид на това, че при повторната ревизия органът по приходите е излязъл извън пределите на възложената ревизия, тъй като новият РА е за доставки и доставчици, които не са били предмет на обжалване на първоначално издадения ДРА № 190/05год. Направеното оплакване е неоснователно. Видно от данните по делото, първоначалната ревизия на дружеството е приключила с издаването на ДРА № 190/0404.2005год. на ТДД-гр. Ловеч. Този данъчно-ревизионен акт е обжалван изцяло по административен ред и с решение № 400 от 24.06.2005год. на директора на РДД-гр. Велико Търново е отменен и преписката върната с указания за извършване на нова ревизия. Новата ревизия има същия материален и времеви обхват и въз основа на установените по време на ней факти и обстоятелства е издаден процесния РА № 1100314 от 12.06.2006год. Първоначално издаденият ДРА е отменен изцяло, той не съществува в правния мир, поради което няма установени данъчни задължения, респективно признато право на данъчен кредит с него. Затова не може да бъде споделена тезата на касатора, че при издаването на новия РА органа по приходите е излязъл извън пределите на ревизията. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушение на материалния закон, които ще бъдат разгледани по реда на изложението. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Бора 1"-ЕООД за данъчен период 04/04год. в касационната жалба се излагат определени факти, основани на проверки по време на ревизията и ангажирани в хода на делото доказателства, но не се посочва в какво точно се изразява допуснатото нарушение на закона. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, по отношение на този доставчик (както и процедирано и по отношение на останалите) съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите не е признал право на данъчен кредит. След това окръжният съд е пристъпил към описание и изследване на доказателствата, които са ангажирани от данъчно-задълженото лице в хода на ревизията, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изложил и мотиви защо не възприема заключението на вещото лице в определени части - в случая за процесния доставчик поради това, че вещото лице не е извършило проверка доколко счетоводството на този и на предходни доставчици е редовно водено. Направен е извод, че от всички събрани доказателства може да бъде направен извод, че данъкът по процесните фактури е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но ангажираните доказателства не установяват наличието на реални доставки и правилно органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по въпросните 7бр. фактури. Този извод на първоинстанционния съд е изграден на база на внимателен анализ на всички ангажирани по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, направен при условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). В касационната жалба само се излагат фактите, но не се сочат конкретни нарушения, допуснати от съда. Като правилно и законосъобразно решението на Великотърновския окръжен съд следва да бъде оставено в сила в тази му част. По аналогичен начин стоят нещата и с непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Универс 2002"-ЕООД-гр. Варна, ЕТ"Евросторм - Валери Богданов", "Томи плюс"-ЕООД и "Храдвал"-ООД, за които в касационната жалба също само се прави описание на фактите, без да се посочва конкретно в какво се изразява порочността на съдебния акт. За тези доставчици окръжният съд също е описал подробно фактическата обстановка и основанията на органа по приходите за не признаване на право на данъчен кредит. За тези доставчици също е извършен анализ на събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изводите на съда в тази насока са логически издържани и в съответствие с фактите по делото и закона. Правилно е отбелязано, че само по себе си начисляването на данъка от доставчиците не е достатъчно основание за признаване на право на данъчен кредит, след като ангажираните по делото доказателства не установят реалност на извършените доставки. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде оставено в сила и тази му част при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Тъй като Д"ОУИ"-гр. В. Търново не е представлявана в настоящата инстанция от юрисконсулт, не следва да й бъда присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,