Решение № 6956 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2014 г.

Решение № 6956 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1107 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 146/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен РА № 271303158 от 20.09.2013 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Варна, потвърден с решение № 760 от 11.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Обувна борса Шумен" ООД, ЕИК 127581470, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "Хан Крум" № 3, представлявано от Димитър Атанасов Николов са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период месец 02.2010 г. в размер на 30 281.92 лв. главница и 10 976.32 лв. лихва, поради некомпетентност на органа издал заповедта за възлагане на ревизията и липсата на заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) по чл. 119 ДОПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 112 и чл. 119 ДОПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за произнасяне по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Обувна борса Шумен" ООД не е взел становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. По делото няма спор за фактите. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето, възложило ревизията, териториална компетентност да издаде ЗВР и с оглед на това, дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно дело № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. Макар още да не е публикувано, решението по това тълкувателно дело, вече е взето, като мнозинството от съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС намира за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която, в случай като процесния, заповедта за възлагане на ревизията са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото- на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че РА е нищожен, защото липсва ЗОКО. Процесната ревизия е възложена със заповед от 30.04.2013 г., поради което е приложим режимът, установен с нормата на чл. 119, ал. 2, предложение първо ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., според която ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Именно така е процедирано в конкретния случай, поради което не е опорочена процедурата по издаване на спорния РА. По изложените съображения и като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респективно РА е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество, от друг съдебен състав. Разноските по водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение