Решение № 338 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 255/2009 г.

Решение № 338 от 25.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 255/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М срещу решение № 24 от 5.03.2009 г. по ВНОХД № 8/09 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 47 от 2.12.2008 г. по НОХД № 37/08 г. на Шуменския окръжен съд. С жалбата се атакува съдебния акт както в наказателноосъдителната, така и в гражданскоосъдителната му части, като се визират всички касационни основания. С нотариално заверена молба вх. № 1* от 29.07.2009 г. по описа на ВКС на осн. чл. 1 от ЗА в сила от 22.04.2009 г., ДВ №, бр. 26 от 7.04.2009 г., подсъдимият иска да бъде освободен от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, като производството по делото да се прекрати. Молбата се поддържа в съдебно заседание. С молба вх. № 810 от 27.05.2008 г. председателят на кооперация "Дибич" - с. Д., общ. Шумен, прави искане настоящата инстанция да се произнесе по жалбата на подсъдимия относно гражданскоосъдителната част и да я остави без уважение, независимо амнистирането на подсъдимия. Това е становището на гражданския ищец и в съдебно заседание. Прокурорът пледира за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 2, вр. чл. 1 от Закона за амнистия. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи, становището на страните и направеното искане за прекратяване на наказателното производство, намира следното: С цитираната присъда Х. е признат за виновен в това, че през м. юли 2002 г. в качеството на длъжностно лице - председател на кооперация "Дибич" - с. Д., обл. Шумен, в нарушение на чл. 26, ал. 2 и 3 и чл. 28 от Закона за кооперациите не положил достатъчно грижи за ръководенето, стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това е последвала значителна щета за кооперацията в размер на 38 351.56 лв., поради което и на осн. чл. 219, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв. Признат е за виновен и в това, че през същата година и в същото му качество, въпреки задълженията си по чл. 26, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗК и чл. 36, ал. 2, т. 4 от Устава на кооперацията, не упражнил достатъчен контрол върху работата на С. В. /Михайлова/, на която било възложено отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети за същата кооперация в размер на 6 891.80 лв., поради което и на осн. чл. 219, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв. За двете престъпления му е наложено общо наказание - ТРИ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв., като е приложен чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Х. е осъден да заплати на кооперацията, представлявана от И. И., сумата от 38 351.56 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 219, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2002 г. до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл по разноските и държавната такса. С цитираното въззивно решение присъдата изцяло е потвърдена. С оглед волята на подсъдимия за приложението на чл. 1, ал. 1 от Закона за амнистия, обн. ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 22.04.09 г., изразена с изрична молба вх. № 1130/29.07.09 г. по описа на ВКС заверена нотариално и поддържана в съдебно заседание, настоящата инстанция не следва да вземе отношение по въпросите, свързани с наказателната отговорност на подсъдимия и основателните възражения по жалбата в тази насока, акцентиращи на решението на управителния съвет на кооперацията по продажната цена, сключената сделка, възможността да се докаже доставката на процесното количество зърно по общия ред, съгласно чл. 318 и сл. ЗЗД, касаещ неформалните договори, въпреки допуснатото нарушение от с. на подсъдимия по чл. 28 ЗСТЗ, равностойността на предмета на престъплението, на бездействието на новото ръководство на кооперацията и неправилно водените граждански искове или възможността да се реализира наказателна отговорност по чл. 219, ал. 2 НК от ръководителя за неупражнен достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено отчитането на обществено имущество и спрямо което е издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство за нарушение на това задължение. Двете непредпазливи престъпления по чл. 219, ал. 1 и 2 НК, за които Х. е признат за виновен и осъден, са извършени преди 1.07.2008 г. и за тях по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години, поради което са обхванати от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 Закона за амнистия. Това налага постановената присъда в наказателноосъдителната й част и потвърждаващото я решение на въззивния съд на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК да се отменят и да се прекрати наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК. По отношение на уважения граждански иск от с. на кооперацията срещу подсъдимия В апелативен съд не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като потвърждавайки присъдата не е посочил в решението си основанията, поради които не е приел доводите в подкрепа на жалбата. Това е самостоятелно основание по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част. От друга с., обаче, казусът изцяло може да се реши на базата на ТР № 5/2005 г. от 05.04.06 г. по т.н.д. № 5/05 г. ОСГК и ОСТК на ВКС. С исковата молба се претендират вреди от сключения договор, считано от 17.07.02 г. Към този дата деецът е бил известен и спрямо него не е бил предявен граждански иск в наказателното производство или по реда на ГПК. Петгодишният давностен срок относно исковата претенция е изтекъл към 17.07.07 г. Искът срещу подсъдимият е предявен в наказателното производство на 07.04.08 г. и е приет за съвместно заглеждане с протоколно определение от 08.04.08 г. По него защитата на подсъдимият е направила изявление, че е допустим, но по същество е неоснователен. Това изявление е в синхрон с правната теория, че институтът на погасителната давност е материално правна категория, а не е въпрос по допустимост, тъй като само допустимият иск може да бъде прекратен по давност. В пледоарията си /л. 264/ защитата изрично е подчертала, че погасителната давност е изтекла към 2007 г. за двете фирми получили зърното към 2002 г. Възражението, че вземането е погасено по давност, изцяло касае и подсъдимия Х, защото началният и крайният момент на същата са едни и същи както за купувача, така и за председателя на кооперацията в негово лице, който им е предал зърното. На базата на това възражение за погасено по давност вземане Шуменският окръжен съд, постановявайки присъдата си на 02.12.08 г., е бил длъжен да приложи цитираното тълкувателно решение. Това е било задължение и на Варненския апелативен съд. За яснота на сраните настоящата инстанция ще си позволи да отрази основни моменти от това решение. Съгласно последното образуваното и водено наказателно производство не е основание за спиране на погасителната давност, тъй като не е съдебен процес относно вземането за вреди и целите на наказателното производство, изрично очертани в чл. 1 от действащият НПК, не съвпадат с целта на пострадалия да възмезди претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в резултата на деликта. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес.вреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В настоящия случай давността е изтекла на 17.07.2007 г., независимо че срещу Х. преди тази дата е образувано и водено досъдебно производство и са водени искови производства за вземането срещу други юридически или физически лица, тъй като наказателното производство не е било основание за спиране на погасителната давност. В рамките на петгодишния давностен срок пострадалата кооперацията е могла да защити своите права чрез предявяване на иска срещу Х. пред гражданския съд по реда на ГПК. От момента на предявяване на молбата щеше да спре да тече погасителната давност за вземането, независимо от развоя на наказателното дело. При тези съображения, развоя на гражданския иск в наказателното производство и възражението на защитата за погасено по давност вземане към момента на постановяване на първоинстанционния акт налагат решението на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 5 НПК касационната инстанция да измени присъдата и потвърждаващото я решение в гражданскоосъдителната част, като отхвърли предявения от кооперацията срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в резултата на деянието, като погасен по давност. Водим от горното и на посочените основания Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,