Решение № 30 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2032/2016 г.

Решение № 30 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2032/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на П. С. Д., за отмяна на арбитражно решение, постановено на 05.02.2016 г. по арб. дело № 241/2015 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение "Алианс за правно взаимодействие ", поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 2/27.09.2016 г., с което ищецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 870,94 лева - сбор от дължими главница, наказателна и договорна лихва по договор за кредит № 257141/09.12.2013 г., ведно със законната лихва върху същата от 07.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че не е сключвал валидна арбитражна клауза, вкл. не е подписвал и не са му представяни Общи условия, приложими към сключения договор за кредит, в които такава да е уговорена. Формално е наведено и основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА /понастоящем отменена - ДВ, бр. 8/2017 г./, без изложение на обстоятелства в обосноваването му. В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че липсва идентичност между подписаните от него и приложените към арбитражното дело Общи условия за предоставяне на кредити, като в известните му е липсвала арбитражна клауза, посочваща конкретен арбитражен съд. Ответникът - [фирма] - оспорва исковата молба. Оспорва твърдението за липса на сключена валидна арбитражна клауза, като се позовава и на обстоятелството, че ищецът не е оспорвал компетентността на арбитража в хода на арбитражното производство, в което е взел участие. Следователно е налице и последващо приета компетентност на арбитражния съд, по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че ищецът е получил препис от арбитражното решение на 14.05.2016 г., а исковата молба е подадена на 14.07.2016 г. Следователно е спазен преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, вкл. предвид постановяването на последващо решение по поправка на очевидна фактическа грешка и съобразно пр. второ на същата разпоредба. Преди произнасяне по въведените основания за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение. Съгласно § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - обн., ДВ, бр. 8/2017 г./, арбитражните решения, постановени по спорове предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002 г., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА - следващия, факултативен стадий. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК вр. с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК - обн., ДВ, бр. 8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория - факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за кредит, като П. Д. удовлетворява качеството "потребител", по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл. 47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК /обн., ДВ, бр. 8/2017 г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищеца разноски, в размер на 332,80 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от които 32,80 лв. - заплатена държавна такса и 300 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Остатъкът от последното до пълния заплатен и претендиран размер - 800 лева, настоящият състав не присъжда поради уважено възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиденият минимален размер за защита по неоценяем иск, като настоящия, е 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора и конкретното съдържание на исковата молба - въведено едно единствено основание за отмяна, прехвърлящо тежестта на доказване на противната страна, както и предвид развилото се в едно открито съдебно заседание производство, няма основание за завишаване на минималния размер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение