Решение № 2264 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2012 г.

Решение № 2264 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12771/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Божинов Стефанов, чрез пълномощника му адв. Румяна Василева, срещу решение № 3995 от 12.07.2012 г., постановено по адм. д. № 730/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-50/2.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта, с която е одобрена кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 68134.1107.115. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Пенка Илиева Стефанова и Райна Иванова Стефанова намират за основателна касационната жалба. Останалите ответници - изпълнителният директор на АГКК, Светозар Гочев Венков, Ваня Цветкова Божинова и Виктор Цветков Божинов, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Васил Божинов Стефанов срещу заповед № РД-18-50/2.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта, с която е одобрена кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 68134.1107.115, район "Красна поляна", Столична община. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед в посочената част не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е от данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, че югозападната граница имота на касатора, която предвид изложеното в жалбата до административния съд е предмет на оспорване в това производство, е нанесена в кадастралната карта, одобрена с оспорената заповед, съобразно действащия регулационен и кадастрален план, одобрен със заповед № РД-50-09-467от 28.09.1987 г. на главния архитект на София. Липсват данни по делото процесната граница на имота да е била означена с регламентирани трайни знаци по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, предвид което законосъобразно е приетото от административния съд относно източника на кадастрални данни. Въпреки че местоположението на североизточната граница на процесния имот не е била предмет на оспорване, съдът е изложил обосновани съображения и относно констатираната по отношение на тази граница грешка, която обаче е в границите на допустимата такава. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно необсъждането на прието от съда доказателство - скица, и липсата на съпоставка между нея и одобрената кадастрална карта. Съпоставка между действащия регулационен план на имота от 1987 г., съгласно който е издадена скицата, и процесната кадастрална карта е направена в заключението на съдебно-техническата експертиза, която е била приета и обсъдена от съда, включително и по отношение разликите. Останалите възражения на касатора касаят частта от имота, която не е предмет на оспорване, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни оплаквания, решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второто отделение,