Решение № 10120 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция (ГД) Фискален контрол в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Дочев, срещу Решение 3189 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело 1911/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, XXIV-ти състав, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-409-0140488/11.10.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати в полза на ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова разноски по делото в размер на 50,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е събрал всички доказателства от значение за спора и по конкретно не е дал указания за представяне на допълнителни доказателства относно повторността на нарушението. Навеждат се и аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана досежно срока на мярката, като същият е съразмерен и съобразен с конкретните фактически обстоятелства. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел. Освен това според касатора неправилно първоинстанционният съд, без да прецени конкретната фактическа обстановка и приложимите правни норми, се е позовал единствено на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС). В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова, с ЕИК: 202964647, със седалище и адрес на управление: в гр. Бургас, [жк], [адрес], редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас била законосъобразността на Заповед за налагане на ПАМ ФК-409-0140488/11.10.2024 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена ПАМ запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, жк Меден рудник, срещу бл. 466, стопанисван от ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова, с ЕИК: 202964647, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АС Бургас е отменил заповедта за налагане на ПАМ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място АС Бургас е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 24.09.2024 г., в 14:11 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, жк Меден рудник, срещу бл. 466, стопанисван от ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова, е установено, че при направена контролна покупка на четири броя курабии на стойност 4,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтираното и работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ) модел DATECS DP-25 с ИН на ФУ DT944726 и ФП 02944726, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащането на покупката. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 36,20 лева. Посочените обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0140488/24.09.2024 г., като нарушението е установено от: 1 бр. дневен финансов отчет (ДФО) 0052924/24.09.2024 г.; копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за 24.09.2024 г. и 1 бр. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Наред с това първоинстанционният съд е приел, че мотивите, с които е обоснована продължителността на ПАМ в размер на максимално предвидения от закона срок от 30 дни, са твърде общи и лишени от необходимата конкретика за съществени и относими факти като обема на търговската дейност на обекта за сравним с наложената принудителна мярка период, обичайната клиентела на търговеца, потенциалните възможности за реализиране на значителни по размер обороти, броя на служителите, работещи в търговския обект. Прието е за установено, че продължителността на ПАМ е обоснована и с наличието на констатирано повторно при предходна проверка идентично административно нарушение с влязло в сила на НП 770677-F7766312/27.05.2024 г. обстоятелство, което, обаче, според съда е останало неустановено предвид липсата на съдържащи се в преписката доказателства, установяващи повторно извършено нарушение, представляващо основание за приложението на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Предвид изложеното е прието, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, тъй като чрез преустановяване на дейността на обекта в 30-дневен срок не би се постигала целта на превенцията. На следващо място АС Бургас, съобразявайки Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че за извършеното от ЕТ нарушение - спрямо търговеца е образувано административнонаказателно производство със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F790702/27.09.2024 г. и издадено въз основа на него наказателно постановление (НП) 790705-F790702/11.10.2024 г., с което на същия е наложена имуществена санкция в размер на 2 200,00 лева. Изложени са аргументи, че налагането на две отделни мерки, всяка от които с утежняващо правната сфера на адресата действие, подлежащи на обжалване по различен ред, не би могло да гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, обуславяща необходимостта от нейната отмяна. Решението на АС Бургас е валидно, допустимо и правилно. Според настоящата касационна инстанция, в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на съдебното производство е представено доказателство, установяващо несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение С-97/21 на СЕС, а именно: НП 790705-F790702/11.10.2024 г., с което за установеното на ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2 200,00 лева. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на ЕТ Ангелов и синове Ф. Михайлова е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, макар настоящата инстанция да не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за несъразмерност на наложената мярка, тъй като при определяне продължителността ѝ са съобразени както конкретни обстоятелства, а също и констатираната положителна касова разлика в размер на 36,20 лева. Освен това следва да бъде посочено, че твърдяното от касатора обстоятелство, че административният съд не му е дал указания да представи допълнителни доказателства относно повторността на извършеното нарушение, не съставлява нарушение от категорията на съществените, тъй като отстраняването му не би довело до различен правен резултат, поради което същото не обуславя отмяната на съдебния акт. В заключение следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,