Решение № 13651 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2019 г.

Решение № 13651 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД против решение № 619 от 1.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10161/2018 г. от Административен съд - София - град, с която се навеждат доводи за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон. Поради това се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. Георгиев не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване не решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от активно легитимирана страна с жалба против индивидуален административен акт. Решението е правилно. Административното производство пред КЗЛД е образувано по жалба на Е. Георгиев, в която са изложени твърдения за извършено от "А1 България" ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни, нарушение при обработката на предоставени му собствени лични данни - обработени допълнително и извън конкретните цели, за които са му предоставени, а именно начисляване на суми за ползване на мобилен номер 0886 363 933, като последните са сторнирани след установяване на техническата грешка. След установяване на тези факти, КЗЛД приема, че в случая администраторът на лични данни е извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, задължаващ го да предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В обжалваното решение е прието, че в случая фактическите установявания от страна на административния орган са правилни и личните данни са обработени в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗЗЛД, и от това следва извод за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Няма спор между страните относно посочените факти. От събраните доказателства безспорно се установява извършеното от "А1 България" ЕАД нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2, предл. първо от ЗЗЛД при обработването на личните данни на Е. Георгиев. Допускайки начисляване на суми за мобилен номер, за който Е. Георгиев, чиито лични данни са използвани, не е сключвал договор с оператора на лични данни представлява допълнителна обработка на лични данни, които обаче не са предоставени за тази цел. Поради това следва извод, че от "А1 България" ЕАД не са предприети необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни, с които разполага, от неправомерна обработка. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, предвиждащ задължение за администратора на лични данни да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Без съмнение в случая администраторът на лични данни не е изпълнил тези си задължения, които са довели до незаконна форма на обработване на данните на Е. Георгиев извън конкретните и точно определени цели, за които са му били предоставени. Правилен е и изводът, че наложеното наказание от 3500 лева е правилно определено в съответствие с чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, като при неговото индивидуализиране административният орган е взел предвид както смекчаващите вината обстоятелства, така и отегчаващите такива. Настоящият състав счита, че направеното твърдение в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, защото не е съобразил в решението си, че КЗЛД при издаване на решението си не е изяснила всички факти и обстоятелсва от значение за случая, е неоснователно. При издаване на Решение № ППН-01-26/2017 от 27.06.2.0128 г. КЗЛД е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за случая и е направила извод за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Въпросите, поставени от касационния жалбоподател в касационната жалба, а именно: какви са необходимите мерки за защита при обработване на лични данни, така че да не се стигне до извършване на споменатата техническа грешка от страна на служител; как А1 е спазило или нарушило вътрешните си инструкции за предотвратяване на грешки и как А1 е спазило или нарушило разпоредбите на приетата Наредба № 1 от 30.01.2013 г. за минималното ниво на технически или организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни са въпроси, отговорите на които няма по никакъв начин да се отразят върху факта на вече извършеното нарушение и наложеното наказание, а имат значение за един анализ, който следва да извърши самия оператор на лични данни, за да предотврати допускането на подобни нарушения занапред. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и ледва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационна жалба КЗЛД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,