Решение № 7650 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2012 г.

Решение № 7650 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Михаил Петров Попов, от гр. София, против решение № 3057/7.06.2012 г. по адм. д. № 4815/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 30-ти състав, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Министерство на финансите за заплащане на обезщетение за претърпените от него преки имуществени вреди и пропуснати ползи поради неизпълнение на задълженията по закон на длъжностни лица на Министерство на финансите. Твърди, че решението е неправилно, като сочи касационни основания нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения, относими към спора и преценката му върху доказателствата е неправилна. Не е преценил, че изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми, като нормотворческа и оперативно-разпоредителна. Формалното основание, посочено от държавния орган, за да не изплати облигациите на ищеца, е липсата на законно основание. Поради това заявеното в исковата молба твърдение е за бездействие на административния орган. Държавата бездейства, тъй като не желае да уреди отношенията си с българските граждани по държавния заем в злато от 1902 г. След като, считано от 7.02.1950 г., временно е преустановено изплащането на лихви и погашения по всички вътрешни и външни заеми, това преустановяване е отменено с ПМС № 160/1990 г. до приемането на нормативен документ, уреждащ такива плащания по българския заем от 1902 г. С писмо № 94-00-106 от 2.04.2007 г. Министерство на финансите на РБългария изразява мнение, че няма законно основание за изплащане на облигациите. От 1990 г. до днес не са предприети никакви действия за изплащане на облигациите. Оспорва възражението, че исковете са погасени по давност поради това, че бездействието на държавата не е преустановено до момента. Твърди, че претърпените от него вреди произтичат от неизпълнение на задължение, което държавата сама е поела. Поради изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде разгледан спора по същество, като бъде осъдено Министерство на финансите да му заплати сумата от 1 143 608,62 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 2.04.2007 г. Ответникът по жалбата - Министерство на финансите, представлявано от главен юрисконсулт Наташа Георгиева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Възразява, че касационната жалба не сочи конкретни нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон или необоснованост на решението. Правилно съдът е приел, че не е налице твърдяното бездействие на Министерство на финансите. В писмено становище по делото сочи, че действията на министъра на финансите по подготовка на нормативна уредба за изплащане на процесния държавен заем представлява правно действие, част от процеса по приемане на подзаконов нормативен акт, а не фактическо действие, както се твърди от ищеца. С ПМС № 290-а/07.02.1950 г., считано от 1.01.1950 г. е преустановено изплащането на облигации и лихвени купони по всички вътрешни и външни държавни заеми, с изключение на заема на свободата. С ПМС № 160/1991 г. тази забрана е отменена, но въпреки това не съществува закон или нормативен акт, по силата на който Министерство на финансите да издаде подзаконов нормативен акт, уреждащ процедура за изплащане на посочените заеми. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, но по различни от изложените в нея основания. Решението на АССГ е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди е поради бездействие на Министерство на финансите по чл. 256 и чл. 257 от АПК за внасяне на предложение пред МС за приемане на нормативна уредба, довела до непращане на облигации и купони по тях по държавния заем от 1902 г. Поради това предявените искове по чл. 203 и сл. от АПК следва да бъдат разгледани от ВАС на основание чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК. В случая не е спазена родовата подсъдност, като съдът не е имал компетентност, а се е произнасял по дължими действия на министъра. Съдът е следвало да раздели производството и изпрати за произнасяне в тази част на върховната инстанция и да спре делото по отношение на предявените искове. Поради това същото следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК. Алтернативно, ако се приеме, че решението е допустимо, същото е правилно и законосъобразно по изложените в него съображения за недоказаност и неоснователност на исковите претенции. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предявените пред Административния съд - София-град искове от Михаил Петров Попов срещу Министерство на финансите са за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 483 028,375 лв. и за пропуснати ползи в размер на 317 768,58 лв. и са с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е обосновал в исковата молба, че е собственик на 111 бр. облигации по договора между Българско Княжеско Правителство и Руската държавна банка, Парижката, Нидерландската банка, сключен на 20.06.1902 г. Съгласно т. 20 от ПМС № П-290А от 7.02.1950 г. временно е преустановено изплащането на лихви и погашения по всички вътрешни и външни заеми, с изключение на заема на свободата. С § 3, т. 3 от ЗР на ПМС № 160/1990 г. т. 20 е отменена до приемането на нормативен документ, уреждащ плащанията по българския заем от 1902 г. С писмо № 94-00-106/2.04.2007 г. Министерство на финансите /МФ/ изразява мнение, че няма законно основание за изплащане на облигациите по старите държавни заеми. Липсата на законно основание представлява липса на нормативен документ за изплащане на облигациите. Ищецът е заявил, че държавата, в лицето на Министерство на финансите, не е предприела действия по създаване на нормативна уредба. Временното преустановяване на плащането го е лишило от лихви и погашения за 4 години. А от 1990 г. поради отказът на Министерство на финансите да заплати заема, лихвите и погашенията, ищецът търпи реално вреди, съгласно условията по заема от 1902 г. и Указ № 105 от 16 юли 1902 г. Претендираните вреди са резултат от бездействието на орган на държавата - министерство на финансите, при изпълнение на административна дейност, което се изразява в неподписване и непредоставяне от страна на министъра на финансите на предложения за нормативна уредба за изплащане на държавния заем в злато от 1902 г., както и непредприемането на никакви действия по удовлетворяване на законните искания на ищеца. Бездействието е осъществено в периода от 17.02.1950 г. до подаване на исковата молба. Съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни. В мотивите си е приел, че ищецът не доказва отказите да бъдат уредени претенциите му да са отменени по съответния ред като индивидуален административен акт, който е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК. От друга страна - твърдените бездействия - неподписване и непредоставяне от страна на министъра на финансите на предложения за нормативна уредба за изплащане на държавния заем от 1902 г. представляват правни действия в процеса на приемане на подзаконови нормативни актове. Защитата срещу незаконосъобразни бездействия по чл. 204, ал. 4 АПК е налице само при неизвършване на фактически, но не и на правни действия. Съдът приема, че не е доказано незаконосъобразно бездействие на административния орган, което означава, че липсва елемент от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата. Допълнително съдът обосновава, че към настоящия момент липсва нормативна уредба, която да регламентира изплащане на облигации и лихвени купони по стари вътрешни и външни заеми. Със закона за отменяне на всички закони, издадени преди 9.09.1944 г. са приети за недействителни издадените преди посочената дата закони и нормативни актове, включително тези, регламентиращи стари държавни заеми. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните факти, които е анализирал съобразно приложимите материалноправни норми. Обосновани са изводите му за липсата на законовите предпоставки, обосноваващи отговорността на държавата за вреди. Доказателствата по делото установяват, че ищецът Михаил Петров Попов притежава 111 броя облигации по договора между Българско Княжеско Правителство и Руската държавна банка, Парижката и Нидерландска банка, сключен на 20.06.1902 г. Договорът е одобрен с Указ № 105/25.06.1902 г. за утвърждаване на Българския 5-процентен заем в злато от 1902 г. Дължимите плащания по облигациите са се извършвали редовно до приемането на ПМС № II-290а от 7.02.1950 г. относно одобряване на бюджета на НРБ за 1950 г. и в т. 20 от същото е прието да се преустанови временно изплащането на лихви и погашения по държавни вътрешни и външни заеми, с изключения на плащания по заема на свободата. Впоследствие със Закон за отменяне на всички закони, приети преди 9.09.1944 г. /публикуван в "Известия", бр. 93/20.11.1951 г./ са отменени като противоречащи на Конституцията всички издадени до 9.09.1944 г. закони и законодателни актове. С ПМС № 160/14.08.1991 г. за актуализиране на държавния бюджет за 1991 г. е отменена т. 20 от ПМС № П-290А от 7.02.1950 г. Анализът на правната уредба води до извод, че считано от 1951 г. в отменените изрично закони и законодателни актове попада и Указа за одобряване на сключения договор за заем № 197/25.06.1902 г., а с него - и одобрения ред за извършване на плащанията по този договор. Фактът, че през 1991 г. спирането на плащанията по заема е отменено, е без правно значение, тъй като самият законодателен акт, одобряващ условията по заема, е бил отменен. Поради това за уреждане на задълженията на държавата по тези заеми е необходима нова законодателна уредба. Такъв е случаят с приетият Закон за държавния бюджет от 1995 г., който предвижда изплащане на облигации по спогодбата "Моллов-Кафандарис". Към настоящия момент не съществува законова уредба, която да регламентира реда и условията за изплащане на облигации по стари вътрешни държавни заеми. В този смисъл е и отговорът на Министерство на финансите в писмо № 94-00-106/2.04.2007 г. Неоснователни са твърденията на ищеца за незаконосъобразно бездействие на МФ, от което да се ангажира отговорността му за вреди. В исковата молба не се съдържа ясна дефиниция за вида на твърдяното бездействие. Не може да се приеме, че ищецът има предвид извършването на фактически действия, защото предложенията за приемане на нормативна уредба и удовлетворяване претенциите на гражданите представляват правни действия, както правилно е посочил съдът в решението си. Бездействието да се приеме административен акт може да възникне само при произтичащо от закон или административен акт задължение да се издаде такъв акт. Такова нормативно задължение за Министерство на финансите не е уредено. Съгласно чл. 115 от Конституцията на РБ министърът може да издава правилници и наредби, но те са нормативни актове, които се издават по прилагането на закон или по прилагането на отделни разпоредби от нормативен акт. Поемането на финансови задължения от страна на държавата за плащания по държавни заеми следва да се уреди в закон, приет от Народното събраните, законодателна инициатива за което има Министерския съвет, но не и Министерство на финансите. От проследените промени в законодателството на РБългария е видно, че неизплащането на задълженията по облигациите на ищеца, както и на други лица, притежаващи същите права, не се дължат на незаконосъобразни действия нито на Министерство на финансите, нито на други административни органи. Те са следствие от отмяната със закон на законодателните актове, с които държавата е поела задължение и е гарантирала плащанията по държавните заеми, включително и по заема от 1902 г. По отношение на направеното от представителя на Върховна административна прокуратура възражение за родовата подсъдност на спора, Върховният административен съд се е произнесъл с определение № 841/17.01.2012 г. по адм. д. № 15746/2011 г. на ВАС. В случая спорът относно законосъобразността на действията или бездействията на ответника по делото се разглежда от съда преюдициално и не може да бъде отделян в самостоятелно производство. Поради това той следва подсъдността на основания иск за обезщетение за вреди по чл. 203 и сл. от АПК. Изложените съображения обосновават правилност на решението на Административен съд - София-град. Съдът подробно и мотивирано е разгледал становищата и възраженията на страните по делото и събраните доказателства и е изложил законосъобразни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,