Решение № 12187 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2009 г.

ВАСIII отделение19.10.2009 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 3.12.2008 г. по адм. дело № 01541/2006 г. на Софийски градски съд - III"А" състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12187 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС във вр. вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК , тъй като е образувано преди 1.03.2007 г. когато влиза в сила дял III от АПК, уреждащ оспорването по съдебен ред. Касационната жалба е от Станка Динева Кръстева от гр. Нова Загора против решение от 03.12.2008 г. по адм. дело № 01541/2006 г. на Софийски градски съд- III"А" състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Станка Динева Кръстева срещу писмо изх. № 94-00-1096/24.01.2006 г на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища", с което поради непредставяне на нотариално заверен разпределителен протокол от наследниците на Стоян Люцканов Колев й е отказано изплащане на обезщетение за отчужден имот № 33001 в землището на с. Езеро, Община Нова Загора; Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост поради непълнота на доказателствата, поради което се иска отмяната му и решаване въпроса по същество. Ответникът по правоприемство Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуален представител изразява становище с доводи за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените основания за отмяна, цитирани в жалбата, като по делото съдът в съответствие с приложимия материален закон е постановил решението си. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в съдебното производство и в срока по чл. 33 от ЗВАС (отм.), но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред окръжния съд е било образувано е по жалба от по жалба на Станка Динева Кръстева от гр. Нова Загора срещу писмо изх. № 94-00-1096/24.01.2006 г на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища", с което се отказва изплащане на обезщетение за отчужден имот № 33001 в землището на с. Езеро, Община Нова Загора поради непредставяне на нотариално заверен разпределителен протокол от наследниците на Стоян Люцканов Колев. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел по аргумент на противното от чл. 39, ал. 5 ЗДС (в приложимата редакция) административният орган следва във всяко едно производство по обезщетяване да установи дали между отчуждените собственици е налице спор за материално право, във връзка с което е изискан от съсобствениците да представят нотариално заверен разпределителен протокол, в който да са определени квотите в съсобствеността. В административното производство не се определят квоти в съсобственост и не се решават спорове за материално право. От доказателствата и от доводите на жалбоподателката и пред първата и пред касационната инстанция се налага извод за спор за наследствени материални права досежно наследствените квоти върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗДС определеното обезщетение по чл. 34а, ал. 1 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител. Когато съществува спор между няколко лица за правото върху тази сума или за наследствени права върху отчуждения имот, както е в настоящия случай, банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. Производството по чл. 38 и сл. от ЗДС е специално административно производство и в него не се решават спорове по материално право между правоимащи лица, каквито очевидно понастоящем все още са налице. Административния орган е бил в обективна невъзможност да конкретизира наследствените квоти, за да изплати така или иначе дължимото обезщетение. Ако би сторил обратното, би нарушил материалния закон. Постановения отказ правилно е преценен от съда като законосъобразен, поради което постановеното решение като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 40, ал. 1, пр. 1 от ЗВАС вр. с § 4 от ПЗР на АПК , Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 33 ЗВАС