Решение № 10468 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2580/2012 г.

Решение № 10468 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2580/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 403 от 16.01.2012 г., постановено по адм. д. № 421/2011 г. Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Златина Стоева Христова от гр. Ямбол против Решение № 10-39 от 6.10.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 645/29.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО гр. Ямбол. Осъдил е Златина Стоева Христова да заплати на РУСО гр. Ямбол разноски по делото в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Златина Стоева Христова с оплакване, че е неправилно. Счита за неприложим в случая редът по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на неоснователни плащания, а специалния по чл. 54ж от КСО, от което произтичала нищожността на издаденото разпореждане. Развиват се съображения за правните последици от липсата на вписване на договора за управление на "Василий груп" ЕООД в търговския регистър. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Чечова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РУСО гр. Ямбол, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за основателна по следните съображения: В производството пред АС - Ямбол е установено, че на 11.05.2011 г. Златина Христова е подала до директора на РУСО гр. Ямбол заявление с вх. № 281-00-1102 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, с приложени към него документи съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица. На 16.05.2011 г. органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е издал Разпореждане с № 28-00-1102-1, с което на осн. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснал на Христова исканото парично обезщетение за безработица, считано от 16.04.2011 г. до 15.12.2011 г. в размер на 21,55 лева дневно. С Разпореждане с № 28-00-1102-2 от същата дата, на осн. чл. 54г, ал. 1 от КСО е спряно изплащането на вече отпуснатото парично обезщетение за безработица за срок от един месец, считано от 16.04.2011 г., поради получено от лицето обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. С Разпореждане № 28-00-1102-3 от 16.05.2011 г. е възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица в определения размер за времето от 16.05.2011 г. до 15.01.2012 г. С Разпореждане № 28-00-1102-4 от 10.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО Ямбол, на осн. чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащането на паричното обезщетение за безработица, а със Заповед № 350/10.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол е наредено да се извърши финансова ревизия по разходите на ДОО на Златина Стоева Христова за периода от 01.09.2007 г. до 31.07.2011 г. Проверката е приключила с ревизионен акт за начет № 1 от 19.08.2011г, издаден на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, според който лицето следва да възстанови сумата от 729,47 лв., от които 711,15 лева главница и 18,32 лева лихва поради неправилно изплатено обезщетение за безработица съгласно Справка № 10, която е неразделна част от ревизионния акт. Като мотиви за неправомерното получаване на сумите от Христова е посочено, че договорът за управление на търговско дружество въз основа на който е прието, че е осигурена за всички рискове лице, не е надлежно вписан в търговския регистър, поради което не е произвел съответните правни последици. От този факт е направен и изводът, че оспорващата не е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО - като лице, полагащо труд без трудово правоотношение. Като друго основание за издадения акт е посочено, че за Христова са внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица" за период от 7 месеца и 21 дни, вместо за предвидените в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО най малко 9 месеца, през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За събиране на сумите по ревизионния акт на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е издадено Разпореждане № 645/29.08.2011 г. на Началник отдел КПК при РУСО гр. Ямбол. Същото е обжалвано по административен ред в производство по реда на чл. 117 от КСО и е потвърдено с решение № 10-39/6.10.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол с мотивите, изложени по-горе. При съдебното оспорване, съдът е изложил мотиви за законосъобразността на оспореното пред него решение № 10-39/6.10.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № 645/29.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО гр. Ямбол. Развити са подробни съображения по въпроса за правните последици от липсата на вписване на договора за управление, сключен между Златина Христова и "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол от 30.06.2007 г. По делото е безспорно установено, че за Христова се правени осигурителни вноски с вид осигурен "управител на търговско дружество" по договор за управление на дружеството от 30.06.2007 г. При тези данни, правилно съдът е посочил основния спор в производството - дали Златина Христова е в кръга на осигурените за всички социални рискове лица по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, с право на парично обезщетение за безработица. В мотивите на съдебното решение е прието, че оспореното Решение № 10-39/6.10.2011 г. на Директора на РУСО гр. Ямбол е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като при издаване му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и с целта на закона. За да достигне до отговор на спорния въпрос по делото, съдът е анализирал характера на договора за възлагане на управлението на дружество. Приел е, че този договор има облигационен характер, по силата на който едно лице се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на дадено търговско дружество възложените му дейности по управлението и представителството на дружеството, поради което законът не поставя като условие за валидност на договора сключването му и регистрирането му като трудов. Приел е също, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТР на вписването в търговския регистър е придадено декларативно действие, с изключение на случаите в които законът разпорежда друго, от което е извел довод, че в изчерпателно предвидени от законодателя случаи, вписването има конститутивен ефект. От това съдът е счел, че вписването на избор или освобождаване на управител на търговско дружество се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Въз основа на тези съждения е обосновал и правния си извод, че Христова упражнявала трудова дейност по един непораждащ правните си последици договор за управление - невписан в ТР, поради което същата не е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е постановен в съответствие със закона. Обстоятелството че дружеството - работодател е подавало данни за лицето като осигурено за всички социални рискове с код 10 като изпълнител на договор за управление и е внасяло осигуровки не променяло този извод. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13б от КСО, осигурените във фонд "Безработица" имат право на парично обезщетение за безработица. В чл. 4, ал. 1, т. 1 - 9 от КСО са изброени лицата които са осигурени за всички социални рискове, като в т. 7 са посочени изпълнителите по договори за управление и контрол на търговските дружества. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между едно дружество и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен юридически факт. В търговския регистър следва да бъде се вписано името на управителя, като според чл. 141, ал. 6 от ТЗ, овластяването на управителя, респ. неговото заличаване, имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след извършване на вписването на тези обстоятелства. Вписването на договора с управителя в търговския регистър няма правопораждащ ефект за съществуването на самия договор, а само относно представителната власт на дружеството спрямо трети лица. От друга страна, договорът за управление е задължителен за страните по него. Поради това управителят на търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има всички права на управление на производствения процес в предприятието, да сключва трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, отговаря за спазването на трудовото законодателство и за безопасните условия на труд и т. н. Поради тази задължителност на договора за управление за търговското дружество, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър, при подаването на информация по чл. 5, ал. 4 от КСО, дружеството не може да се отклони от него. Съдът счита, че невписването в търговския регистър на Златина Стоева за управител на "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол не се отразява на съществуването и действието на възникналото по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО осигурително отношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й. В този смисъл е съдебната практика в решенията по адм. дело № 3980/2012 г.; адм. д. № 3447/2011 г.; адм. д. № 8667/2011 г.; адм. д. № 15200/2010 г.; адм. д. № 14425/2010 г. и др. на ВАС, шесто отделение. Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката тези условия не са налице, тъй като за Христова са внесени осигурителни вноски във фонд "Безработица" за период от 7 месеца и 21 дни. Според изложените по-горе съображения за действието на договор за управление на дружество, Златина Стоева е задължително осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, включително и за риска "безработица". Договорът е с действие до прекратяването му на 16.04.2011 г., следователно осигурителните вноски за фонд "Безработица", ако не са внесени, са дължими, но от дружеството - осигурител. Евентуалната дължимост на осигурителни вноски от "Василий груп" ЕООД гр. Ямбол не се отразяват върху съществуване на правото на Златина Стоева по договора да управление като осигурено лице за всички задължителни рискове, включително и за безработица. Възражението по делото, че за времето от 1.10.2011 г. до 16.02.20101 г. Христова е била служител на РУСО - Ямбол не влияе върху правата й по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, тъй като евентуалното наличие на конфликт на интереси се установява по друг ред, но не заличава възникналите въз основа на закона права. Като е приел оспорения административен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Спорът на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като оспореното решение № 10-39 от 6.10.2011 г. на директора на РУСО гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 645/29.08.2011 г. на началник отдел КПК при РУСО гр. Ямбол следва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния закон. Делото като преписка следва да е върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Златина Стоева Христова за отпускане на обезщетение за безработица, при съобразяване мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,