Решение № 15718 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2010 г.

Решение № 15718 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Звезделин Вълков Вукев, ликвидатор на "Водоснабдяване и канализация - в ликвидация" ЕООД гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. Николай Бангеев, срещу решение № 220 от 5.10.2010 по преписка № 55/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че е извършил акт на дискриминация по признак "лично положение" спрямо Спаска Великова Ташкова- Мичева при осъществяване на нейното право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 26 от същия закон, поради което на основание чл. 65, т. 3, във връзка с чл. 47 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 лв. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. му е дадено задължително предписание да се въздържа в бъдеще от прояви, насочени към неравно третиране на служителите в представляваното от него дружество. Излагат се доводи за неправилност на изводите на комисията, че не е била налице производствена необходимост за издаване на заповед по чл. 120, ал. 1 от КТ, тъй като по предходна заповед № 311/30.11.2009 г. жалбоподателката пред комисията временно е изпълнявала дейност в същия отдел "Инкасо", комисията е разгледала въпроси по целесъобразност при ръководството и организацията на трудовия процес. Представителят на КЗД счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна не е взела становище по жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване, а по същество - основателна. От фактическа страна комисията е приела за установено, че през м. ноември 2009 г. след като жалбоподателят е встъпил в длъжността "ликвидатор" във "В и К" ЕООД гр. Пазарджик, със заповед № 311/30.11.2009 г., е преразпределил техническия секретар на дружеството Спаска Мичева на длъжност "касиер", без да има обективна нужда. Приети са за неоснователни доводите на ликвидатора, че е било налице производствена необходимост, като основание за възлагане на друга работа по чл. 120 КТ, тъй като от показанията на св. Мария Томева пред комисията е установено, че тя е останала без работа при заемане на нейното място от страна на Спаска Мичева. Изводите на комисията, че заповедта за временно преместване на друга работа е била без основание не са установени с надлежни доказателствени средства, като заключение на вещо лице, само от свидетелски показания пред комисията не може да се направи извод, че не е имало производствена необходимост за преместването на жалбоподателката пред комисията на длъжността "касиер" за определен срок. Не се е твърдяла липса на квалификация за изпълнение на възложената работа. Последствие инж. Вукев е издал нова заповед № 062/15.02.2010 г. по чл. 120 от КТ за възлагане на Спаска Мичева на друга работа на длъжност "инкасатор". Посочено е, че на същата дата със заповед № 063/15.02.2010 г. и заповед № 061/15.02.2010 г. по чл. 120 от КТ са преназначени и Красимир Мичев, съпруг на жалбоподателката и Никола Чеширов, главен инженер, който фактически продължил да изпълнява функциите на главен инженер, което обстоятелство по-скоро означава, че посоченото третиране не е извършено единствено спрямо жалбоподателката пред комисията. Спаска Мичева е отказала да изпълни заповедта по чл. 120 от КТ, поради което е наказана с "предупреждение за уволнение". Установено е, че са иззети от нея не по установения ред дневникът на деловодството и заповедната книга и е тя заместена в изпълняването на функциите си на технически секретар от други две служителки, които са били натоварени с други задължения към този момент, с работа над обичайната. След налагането на дисциплинарното наказание ликвидаторът преценил, че дружеството няма нужда от "технически секретар", като за изпълнението на неговите функции е създадена нова длъжност "деловодител". Прието е от комисията при съпоставка на длъжностните характеристики за двете длъжности, че се дублират функциите по обработване и следене на вътрешната и външната кореспонденция, водене на дневника на деловодството и заповедната книга. На жалбоподателката е предложена длъжността "инкасатор", но тя е отказала да я заеме, поради което е уволнена. Лицето, което е приело документите от жалбоподателката при нейното уволнение, е заело същото работно помещение. Поради това обстоятелство и поради установеното припокриване на длъжностите комисията е приела, че не е имало реална нужда от извършената промяна. Не е установено дали длъжността "деловодител" е включвала и други функции, които я правят различна длъжност. Комисията е направила изводи, че за малък период от време са извършени последователни действия от страна на ликвидатора спрямо Спаска Мичева завършили с прекратяване на трудовото й правоотношение. Не й е предложено да заеме новооткритата длъжност "деловодител", макар, че е притежавала достатъчно опит в изпълнение на функциите, посочени в длъжностната характеристика, а е назначена директно друга служителка, която до този момент е била счетоводител - касиер, пренебрегната е служителка с дългогодишен опит в деловодната дейност пред друга, която не притежава такъв. Тези изводи на комисията не са без основание, но непредлагането на друга подходяща работа е относимо обстоятелство при установяване на незаконосъобразност за заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, поради което само този извод не може да бъде основание за установяване на дискриминация. Не е установено, че жалбодателката е имала изискваната квалификация за изпълнение на новата длъжност, като съвкупност от функции. Въз основа на тези фактически обстоятелства е направен извод, че е налице нееднакво третиране по признак "лично положение" при упражняване на правото на труд, тъй като е жалбоподателката пред комисията е доказала, че не съществува равнопоставеност относно равните условия за достъп и възможност за упражняване на трудова дейност между нея и останалите служители в дружеството, поради което е налице нарушение на чл. 26 от ЗЗДискр. Този извод е необоснован. От доказаните пред комисията факти не може да се направи категоричен извод за наличие на дискриминация. Неоснователно е твърдението в жалбата, че има нарушение на чл. 52, ал. 2 от ЗЗДискр., съгласно който, когато се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува производство. Тъй като по предявения иск за установяване на незаконосъобразност на уволнението, не се установява евентуално извършена дискриминация, няма пречка да се предприемат действия за установяване на дискриминация по предвидения от закона ред. Същественото е, че не е образувано съдебно производство за установяване на дискриминация по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., което би било пречка за образуване на производство пред КЗД. Представени са доказателства, че с невлязло в сила решение от 15.09.2010 г. по адм. д. № 1939/2010 г. на Районен съд Пазарджик са отхвърлени предявените искове от Спаска Великова Ташкова-Мичева срещу "В и К" ЕООД гр. Пазарджик, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 за признаване на незаконно и отмяна на уволнението й извършено със заповед № 143/30.03.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 1.04.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Твърди се от жалбоподателя, че процесните отношения между страните са предмет и на гр. д. 1938/2010 г., но не са представени доказателства в тази насока. Действително установяването дали съкращаването на щата е фиктивно е от компетентността на гражданския съд в исковото производство за установяване на незаконосъобразност на уволнението на това основание и за отменянето му и след като гражданският съд не се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт, в решаващите мотиви на който се преценява наличието на реално съкращение, комисията не е могла да се позовава на това обстоятелство, като установяващо дискриминация. Мотивите на първоинстанционния съд са в противна насока. Не е установено нарушение на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗДискр. , а е посочена неотносимата в случая разпоредба на чл. 26 от ЗЗДискр. Прието е, че ответникът не е представил доказателства за производствена необходимост за възлагане на друга работа, но това обстоятелство подлежи на установяване от гражданския съд при спор за законосъобразност на заповедта по чл. 120 от КТ, съществува иск за признаване за незаконосъобразна на заповед за възлагане на друга работа по чл. 120, ал. 1 от КТ, посочено е от жалбоподателя, че е висящо и друго гражданско дело. При положение, че уволнението поради съкращаване на щата е незаконно, т. е. несправедливо, това ще бъде установено в производството по предявения иск за отмяна на уволнението, но само това обстоятелство не е основание да се приеме, че е осъществена и дискриминация и от другите посочени от комисията обстоятелства не се установява, че е извършена дискриминация по признак "лично положение". Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,