Решение № 9946 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2010 г.

Решение № 9946 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10535/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Нова телевизия - Първи частен канал" АД, представлявано от изпълнителния директор Карл Якоб Мартин Андерсон против решение № 1892 от 11.06.2010 г., постановено по адм. д. № 300/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 1 от 30.11.2009 г. на и. д. председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) за прекратяване излъчването на предаването "Цената на истината" преди 23.00 часа. С протоколно определение от 9.05.2011 г. е допусната промяна в наименованието на жалбоподателя на "Нова Броудкастинг Груп" (Нова телевизия) АД, представлявано от изпълнителния директор Карл Бо Андерс Нилсон, съгласно представено удостоверение 20110301123409/1.03.2011 г. на Агенцията по вписвания. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт опради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че не са съобразени по закон правомощията на издателя на оспорения акт. Според жалбоподателя изводите на съда за материална компетентност на органа и законосъобразност по същество на атакуваното разпореждане са неправилни. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът Съветът за електронни медии, чрез пълномощника си, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. На основание притежавана от жалбоподателя лицензия за производство на оригинално предаване, същият е сключил договор с независим продуцент за производство на предаването "Цената на истината", което се излъчва по Нова телевизия. Във връзка с многобройните сигнали с възмущение от съдържанието на предаването и часовия пояс, в който се предлага, както и по искане на Държавната агенция за закрила на детето, върху излъчваното от телевизията на дружеството предаване е проведено наблюдение върху "Цената на истината" през есента на 2009 г.. Съставен е доклад, който е разгледан на заседание на Съвета за електронни медии на 27.10.2009 г. Между страните е проведена среща, на която Нова телевизия е запозната с доклада на помощния орган и се е възползвала от правото си на възражение. С решение № 459/2009 г. СЕМ е дал указания на жалбоподателя да излъчва предаването "Цената на истината" след 23.00 часа, като го обозначи с подходящ знак, на основание чл. 33, т. 2 във вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Закона за радиото и телевизията. На основание образуваното производство и извършения мониторинг на конкретното предаване, излъчвано по Нова телевизия и приетото от СЕМ решение, председателят на Съвета за електронни медии е издал разпореждане № 1 от 30.11.2009 г. на "Нова телевизия - Първи частен канал" АД (сега "Нова Броудкастинг Груп") да прекрати излъчването на "Цената на истината" преди 23.00 часа. Подробно анализирайки безспорно установените факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е приел, че оспореното разпореждане на председателя на СЕМ е индивидуален административен акт, представляващ по своето съдържание задължително предписание във връзка с приетото от колективния орган решение. По същество е счел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По всяко от направените в жалбата възражения съдът е развил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Наведените в касационната жалба доводи повтарят по същество поддържаните съображения за незаконосъобразността на оспореното разпореждане. Правилен е първоинстанционният извод, че административният акт е издаден в писмена форма, което е условие за неговата действителност и е подписан от и. д. председателя на СЕМ. Последният има правомощието съгласно чл. 117, ал. 3, т. 3 от ЗРТ да разпорежда прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 18 от закона Съветът за електронни медии може да взема други решения (освен изрично изброените в т. т. 1 - 17 на чл. 32, ал. 1 от ЗРТ) в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност. Председателят на СЕМ има право да разпореди прекратяване на нарушение по Закона за радиото и телевизията. Нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ от доставчика на медийна услуга, предвид разпространяване на предаването преди 23.00 часа е предмет на решение № 259/2009 г. на СЕМ, което е оспорено и с влязло в сила решение по адм. д. № 16625/2010 г. на Върховния административен съд е потвърдено. При така установено нарушение и безспорното му непрекратяване в срок, председателят на СЕМ има правомощие да даде задължителни предписания за констатираното деяние. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил съответни на закона доводи. Именно логическото и систематично тълкуване на чл. 117, ал. 3 от ЗРТ обосновават извод за правомощия на председателя на СЕМ да упражнява надзор за спазването на този закон, като упражнява всички предвидени с разпоредбата на ал. 3 права. Неотносимо към касационните основания е оплакването за нищожност на оспореното разпореждане, поради невъзможен предмет. Този довод касае изпълнението на разпореждането, но не и неговата законосъобразност. Освен това, разпореждането въвежда изискване за съобразяване на часовете на излъчване с изискванията на Закона за радиото и телевизията. Възраженията за намеса в програмната политика на медията, за цензуриране на предаването и противоконституционност на разпореждането поради ограничаване свободата на касатора да създава телевизионни предавания са неотносими към конкретно оспорения административен акт. Същите са релевантни към законосъобразността на решение № 259/2009 г. на колективния орган, по което е налице съдебно произнасяне. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, предвид неуважаване на искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Правилно съдът е приел, че спорът по адм. д. № 16625/2009 г. на ВАС не е преюдициален по отношение на настоящия спор. При отсъствие на основателност на въведените в касационната жалба твърдения за неправилност на съдебния акт, решението на Административен съд - София град следва да бъде оставено в сила като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд