Решение № 928 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2013 г.

Решение № 928 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е молба от директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез пълномощника си юк. Димитрова, за допълване на Решение № 14505 от 5.11.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 1189/2013 г., както и за изменение на същото решение в частта му за разноските.

С Решение № 2594 от 22.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 2418/2011 г., е отменен РА № 1625-1100039/10.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 779/15.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Алфа - 2000" ООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 35337 лв. по фактури № 122/26.11.2009 г., № 145/07.12.2009 г., № 109/13.11.2009 г., № 157/14.12.2009 г., № 176/27.01.2010 г., № 227/26.04.2010 г., № 240/18.05.2010 г., № 131/1.12.2009 г., № 174/26.01.2010 г., № 178/28.01.2010 г., № 222/15.04.2010 г. и № 136/02.12.2009 г., издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД; по фактура № 87/21.01.2010 г., издадена от "Юрофонд" ООД; по фактура № 131/17.03.2010 г., издадена от "Ен енд Би" ООД; и по фактура № 157/28.07.2009 г., издадена от "Карбон файбър" ЕООД, ведно със съответните лихви; и е отхвърлена жалбата на "Алфа - 2000" ООД против същия ревизионен акт в останалата обжалвана част, относно непризнат данъчен кредит в размер на 97692,87 лв. (разликата до 133029,87 лв.) със съответните лихви, както и в частта на определените задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд и фонд "Гарантирани вземания на работници и служители".

Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационни жалби от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от "Алфа - 2000" ООД, и с Решение № 14505 от 5.11.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 1189/2013 г., решението на Административен съд - гр. Пловдив е обезсилено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Алфа - 2000" ООД против РА относно определените на дружеството задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд и фонд "Гарантирани вземания на работници и служители"; решението е отменено е в частта, с която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4300 лв. по фактура № 157/28.07.2009 г. с ДДС 3000 лв., издадена от "Карбон файбър" ЕООД, и фактура № 87/21.01.2010 г. с ДДС 1300 лв., издадена от "Юрофонд" ООД, и вместо това е отхвърлена жалбата на "Алфа - 2000" ООД в същата част; решението е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Алфа - 2000" ООД против РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 17146 лв., както следва: по фактура № 241/21.05.2010 г., издадена от "Реформ мениджмънт" ЕООД - относно предмета предмет изграждане на охранителни системи с ДДС 2880 лв.; по фактури № 153/11.12.2009 г. с ДДС 2156 лв. и № 182/2.02.2010 г. с ДДС 4400 лв., издадени от "Реформ мениджмънт" ЕООД; по фактура № 98/2.02.2010 г. с ДДС 4920 лв., издадена от "Юрофонд" ООД, и по фактура № 61/26.03.2010 г. с ДДС 2970 лв., издадена от "Майстори БГ" ООД, и вместо това е отменен РА в същата част; решението е оставено в сила в останалата обжалвана част; осъдено е "Алфа - 2000" ООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 398 лв.; осъдена е Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Алфа - 2000" ООД разноски за касационната инстанция в размер на 6190,86 лв.

С настоящата молба Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП иска допълване на решението в следния смисъл: след обезсилването на съдебното решение в указаната по-горе част да се добавят думите "като недопустимо" и да се допълни прекратяване на производството по делото в тази негова част; същевременно решението да бъде изменено в частта му за разноските, като не се присъдят такива на "Алфа - 2000" ООД. Развива подробни съображения в подкрепа на искането си.

"Алфа - 2000" ООД е изразило становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, като взе предвид изложените доводи в молбата и доказателствата по делото, приема следното:

1. По искането за допълване на решението Съдът съобрази следното:

По силата на чл. 176, ал. 1 АПК искането за допълване на решението може да се предяви, когато Съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Не са налице предпоставките за допълване на решението, тъй като на практика произнасяне има, като съдебният акт в указаната част е признат за постановен свръхпетитум, поради което в същата е обезсилен. Доколкото само недопустимите решения подлежат на обезсилване, думите "като недопустимо" в диспозитива на решението са излишни.

Неоснователно е и искането за допълване на решението чрез прекратяване на делото. Доколкото прекратяването на производството по делото е предвидено в самия закон (чл. 221, ал. 3 АПК) като последица от обезсилването на съдебния акт, Съдът следва по свой почин и по реда на чл. 175 АПК да поправи допуснатата в решението очевидна неточност, като в диспозитива на касационното решение се уточни, че производството по делото в тази негова част се прекратява.

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението следва да бъде отхвърлена, а се постанови поправка на очевидна фактическа грешка в смисъла, изложен по-горе.

1. По искането за изменение на решението в частта за разноските Съдът съобрази следното:

В мотивите на касационното решение е прието, че на касатора "Алфа - 2000" ООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 6190,86 лв. съобразно уважената част на касационната жалба, която част възлиза на 289967,45 лв.

По силата на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Установява се, че на л. 26 от адм. д. № 1189/2013 г. на Върховния административен съд е представен договор за правни услуги от 7.10.2013 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 8640 лв., като клиентът - касатор "Алфа - 2000" ООД е заявил, че възнаграждението е заплатено изцяло по банков път. Това изявление не е достатъчно, за да се приеме, че адвокатското възнаграждение е заплатено, както се изисква според цитираното ТР. В същото е постановено, че в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, и само ако заплащането е в брой, е достатъчно вписването, че плащането е направено и то има характер на разписка. Настоящият случай не е такъв.

Налага се изводът, че на касатора "Алфа - 2000" ООД не е следвало да се присъждат разноски за касационната инстанция в размер на 6190,86 лв., а в размер на 25 лв. за държавна такса, за заплащане на която е представено доказателство - преводно нареждане от 28.12.2012 г. на л. 2 по делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. Вместо присъдените на "Алфа - 2000" ООД разноски за касационната инстанция в размер на 6190,86 лв. следва да се присъдят такива в размер на 25 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, Съдът,