Решение № 4469 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2021 г.

Решение № 4469 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2021 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна /неправилно наименована "въззивна"/ жалба на А. А., гражданин на Ирак, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Д., срещу решение № 5704 от 21.10.2020 г., постановено по административно дело № 7969/2020 г. на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на заповед № 5364 з-1054/17.06.2020 г. на Директора на дирекция "Миграция" при МВР за продължаване на срока на неговото принудително настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно не възприел доводите му за нищожност на оспорената заповед, въпреки че е издадена при несъобразяване с материалния закон, при допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила и при несъобразяване с целта на закона, а и че не били налице конкретни действия от страна на компетентните органи по извеждането му от територията на Република България, а актът е издаден при "въведен в заблуждение за предпоставките административен орган". Прави извод, че в конкретния случай е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорената заповед. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Д., поддържа жалбата. Ответникът– директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, в писмен отговор чрез гл. юрк. Г. М., заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти и направил цялостен преглед на доказателствата по делото. Намира за правилни изводите на съда, че са налице обстоятелства, сочещи опасност от укриване на касатора по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С атакуваното решение АССГ отхвърлил жалбата на А. А., гражданин на Ирак срещу заповед № 5364 з-1054/17.06.2020 г. на Директора на дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 от Закона за чужденците на Република България (ЗЧРБ) е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с шест месеца, считано от 20.06.2020 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо чужденеца ПАМ, но не по-късно от 20.12.2020 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приел, че от докладна записка с рег. № 5364 р-9070/27.05.2020 г. е установено, че касаторът е уведомен на 26.05.2020 г. на разбираем за него език за започване на административното производство, като са му били разяснени правата да участва в административното производство, да се запознае с административната преписка, да изрази становище и направи възражения по предоставените материали, да сочи факти и обстоятелства, както и да предостави нови доказателства. Съобразил, че въз основа на предложение рег. № 5364 р-10383/14.06.2020 г., с оспорената заповед е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ с 6 месеца, считано от 20.06.2020 г., на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. От представените писмени доказателства приел за установено и, че на жалбоподателя е отказана международна закрила, че е подадена последваща молба за международна закрила с рег. № УП – 18438/10.01.2020 г., която с решение № 3-ОК/17.01.2020 г. на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, интервюиращият орган при ДАБ – МС не допуснал до производство, като решението е обжалвано и потвърдено от съда. Подадена била последваща молба за закрила с вх. № 105400-471/27.05.2020 г., като по делото липсват данни за произнасяне по нея. Съобразил, че не може да бъдат приложени предвидените в разпоредбата на чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ по - леки мерки, тъй като не са представени надлежните документи съгласно изискванията на закона. Изложил подробни мотиви, че е налице опасност чужденецът да се укрие, както и че отказва да съдейства на органите на реда за доброволното си завръщане в страната на произход. Приел, че е налице разумна възможност наложената ПАМ да бъде изпълнена, чрез издаване на европейски документ за връщане. Отчел представеното по делото заверено копие на нотариално заверена декларация по чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ от С. А., с постоянен адрес в гр. София, с която се декларирало, че до изпълнение на наложената ПАМ на А. А. ще му се предостави безвъзмездно ползване една стая от собствения му имот, находящ се в гр. София, [улица]и приложеното копие от нотариалния акт на имота и извлечение от банкова сметка на А. Х., който декларирал готовност да предостави финансова издръжка на А. А. Административният съд приел, че жалбоподателят се е запознал със заповедта на език, който владее. Приел, че жалбата срещу нея е след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Съобразил, че с уточнителна молба вх. № 29220/29.09.2020 г. е направено възражение за нищожност на заповедта, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона. С оглед на горното съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаването на правото на защита, поради което да е налице нищожност. На следващо място преценил като неоснователно и твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на акта, който съществен порок да доведе до нищожност на акта. Съдът приел, че дори и да се приеме, че не е налице разумна възможност ПАМ да бъде изпълнена, чрез издаване на европейски документ за връщане, това нарушение би довело до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, но не и до нейната нищожност. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС-СГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е неправилно. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора. Обоснована е неговата преценка, че оспореният административен акт не страда от порока липса на форма, предвид издаването му в предвидената от закона писмена такава и че в него в достатъчна степен ясно и недвусмислено е посочено фактическото основание, освен правното, въз основа на които е издаден. Правилно е приел, че доводът за нищожност поради липса на мотиви, освен че не отговаря на истината, не е съобразен със съдебната практика и правната теория, че неспазването на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основание само за незаконосъобразност на административния акт и то тогава, когато мотивите не могат да бъдат изведени от други документи по преписката. Съдът правилно е счел, че порокът нарушение на административнопроизводствените правила също не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. В този смисъл и решение № 7716 от 19.06.2017 г. по по адм. д. № 2546/2017 г. и решение № 2579 от 01.03.2017 г. по адм. д. № 10347/2016 г., двете на седмо отделение на ВАС по идентични случаи. Законосъобразно е приел твърдението на жалбоподателя за пълна липса на материалноправни предпоставки, обусловили издаването на административния акт, който порок да е толкова съществен, че да доведе до нищожност на акта, за неоснователно. Този извод се налага от факта, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, поради което и не е напълно лишена от правно основание. В случая, видно от самата заповед и доказателствата по делото, не е налице тази хипотеза-със заповед № УРИ № 5392 ПАМ – 895/20.12.2019 г. е издадена ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", на основание чл. 44, ал. 1, чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, защото чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, за изпълнението на която е издадена заповед №УРИ № 5392 ПАМ- 896/20.12.2019 г. - на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-1201/01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и лицето е настанено в СДВНЧ. Поначало доводите на касатора, с които поискал съдът да обяви нищожността на Заповед № 5364 з-1054/17.06.2020 г., са свързани със съответствието на заповедта с материалния закон – чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ, но противоречието на един акт с материалноправна норма не може само по себе си да обоснове нищожност. Съдът правилно е съобразил, че не са съществени нарушения противоречията между изводите в предложение с рег. № 536400-9108/28.05.2020 г. с представените доказателства, и че в дирекция "Миграция" не е постъпвала декларация с нотариална заверка на подписите за осигуряване на жилище и финансова издръжка на жалбоподателя, с оглед възможността за налагане на алтернативни мерки по чл. 44, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ, която да води до нищожност на оспорената заповед, респ., че по отношение на касатора не са налице законовите изисквания за прилагане на по-лека мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. За пълнота на изложението следва да се посочи и че съгласно параграф 3 на чл. 15 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни е предвидена възможност във всеки един случай задържането да се преразглежда през разумни интервали или по молба на засегнатия гражданин на трета страна, или служебно. Това преразглеждане обаче е в компетентността на административния орган, а не на съда и този извод следва от следващото изречение, в което е предвидено, че в случай на продължителни срокове за задържане, актовете по преразглеждане подлежат на съдебен контрол. Поради което правилно съдът е приел, че в случая събраните доказателства установяват, че е започнало и производство по искане за замяна на наложената ПАМ с по-лека, която е извън предмета на настоящия спор. Останалите, направени в тази връзка твърдения на касационния жалбоподател, обосноваващи причините за "въведен в заблуждение за предпоставките административен орган", са ирелевантни към предмета на спора, касаещ само въпроса за нищожност на оспорената заповед. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички посочени основания за нищожност на оспорения акт и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на него. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед се установява, че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция-за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК – на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение