Решение № 8247 от 1.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Славчов срещу решение 232 от 01.06.2022 г., постановено по административно дело 95/2022 г. от Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед ДС-291/25.01.2022 г. на Председателя на Народното събрание на Република България и е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 200 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и претендира заплащане на направените деловодни разноски в двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба от Славчов против определение, постановено по същото дело на 07.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта му относно разноските, в която по наведени доводи за неправилност на същото, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново, с което размера на присъдените разноски бъде намален. Ответникът по касационната и частната жалби Председателят на Народното събрание на Република България (НС) чрез процесуален представител и в представени от него писмени отговори оспорва същите и моли съда да постанови решение, съответно определение, с което да ги отхвърли като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати от него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е незаконосъобразно. При безспорно установения факт, че служебното правоотношение на [жалбоподателя] е възникнало преди приемане на Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС), приет от 47-ото Народно събрание на 17 декември 2021 г. , отменен с ПОДНС, приет от 48-ото Народно събрание на 8 ноември 2022 г. (действал към момента на издаване на заповедта), същото е било безсрочно предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗДСл. Обстоятелството, че след като служебното правоотношение на [жалбоподателя] е възникнало и продължило като безсрочно, същото е било прекратено със заповед 195/22.05.2019 г., след отмяната й като незаконосъобразна с влязло в сила на 15.11.2021 г. съдебно решение 311 от 18.01.2021 г., по административно дело 6989/2020 г. на АССг не води до извод, че с възстановяването му на длъжност със заповед ДС-288/25.01.2022 г. на Председателя на НС е възникнало ново служебно правоотношение. Напротив, както е посочено и в заповедта същото е възстановено, като при това е възстановено във вида и характера, който е имало преди прекратяването му т.е. същото е за неопределен срок. Вярно е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗДСл предвижда, че това правоотношение е за неопределен срок, освен ако в закон не е предвидено друго, но последната хипотеза не е налице в конкретния случай. Съгласно изложеното в решение 7 от 25.05.2010 г., постановено по конституционно дело 5/2010 г. на Конституционният съд на Република България ПОДНС макар, да не е закон, по силата на Конституцията на Република България стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. В случая неправилно първоинстанционният съд приема, че ПОДНС, действал към момента на постановяване на заповедта има обратно действие. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, предвиждаща, че Председателя на НС назначава и освобождава главния секретар на НС със срок до избиране на следващо НС, послужила като основание за постановяване на заповедта е материално правна, при което има действие занапред и не може да преурежда със задна дата вече възникнали правоотношения, при липсата на изрично установяване на обратното й действие от законодателя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от Славчов заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Подадената от Славчов чрез процесуален представител частна жалба предвид цялостната отмяна на решението, чието изменение в частта за разноските е отказано, с обжалваното пред настоящата инстанция определение е недопустима,тъй като за жалбодателя отпада правния интерес от оспорването му, при което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази му част. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 1210 лв., от които заплатени държавни такси, както следва 10 лв. за първа инстанция, 70 лв. за касационна и 30 лв. за частната жалба и хонорар за един адвокат 700 лв. за първа инстанция и 400 лв. за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение