Решение № 2416 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2016 г.

Решение № 2416 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 39, ал. 1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на В. О. М. срещу решение рег. № 812100-10879/27.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя по молба вх. № 812105-22/30.03.2016 г. по описа на Министерството на вътрешните работи (МВР).

В жалбата са развити доводи за неоснователност и незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснат съществен порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че неограниченото във времето съхраняване на лични данни/полицейска регистрация при липса на правно основание за това съставлява непропорционална намеса на държавата в правото на зачитане на личния живот на засегнатите лица, която противоречи на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново законосъобразно и целесъобразно разглеждане на молбата на жалбоподателя за заличаване на личните му данни от информационните фондове на МВР. Претендира се присъждане на направените разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител гл. юрк. В. Т., ангажира становище по същество на оспорването, като представя писмени бележки след приключване на откритото съдебно заседание по делото, за датата и часа на което (16.10.2017 г.; 9:00 часа) страната е била надлежно уведомена. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и издаване на административния акт в съответствие с всички изисквания на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт - едностранно властническо волеизявление на административен орган (едноличен орган на изпълнителната власт), с което пряко се засяга правната сфера на жалбоподателя - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С молба вх. № 812105-22/30.03.2016 г. по описа на МВР В. О. М. е поискал да бъдат заличени данните му, обработвани в информационните масиви на МВР като извършител на престъпление и обвиняем по ДП № Б-58/2012 г. по описа на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР (ГДБОП), пр. пр. № 665/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура, за престъпление с правна квалификация по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Като основание за исканото заличаване на лични данни молителят е посочил влязло в сила определение от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. на Специализирания наказателен съд, с което образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено. Копие от същото е приложено към молбата и се съдържа в приобщената по делото преписка.

След извършване на проверка от административния орган по постъпилата молба за заличаване на данни е било установено, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на В. О. М. във връзка със:

• ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП, по което молителят е въведен като извършител на престъпление по чл. 321, ал. 3 НК;

• задържане в арест рег. № 7475/17.12.2012 г., въведено от Столичната следствена служба във връзка със ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП.

От приложените доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, се установява, че наказателното разследване срещу молителя е започнало с образуване на ДП, водено първоначално от разследващ полицай при ГДБОП под № 58/2012 г., след което е възложено на разследващ полицай при Главна дирекция " Криминална полиция" - МВР (ГДКП) под № 281/2013 г., а в последствие отново е възложено на разследващ полицай при ГДБОП и е водено под № 29/2015 г. Производството по ДП № 29/2015 г. по описа на ГДБОП-МВР (предишен ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП-МВР) е било прекратено частично срещу молителя В. О. М. с определение от 09.02.2016 г. по НОХД № 293/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12-и състав на основание чл. 369, ал. 4 и ал. 5, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Въз основа на горните данни от органа е прието, че направеното от В. О. М. искане попада в предметния обхват на Инструкция № 81213-748 от 20.10.2014 г. (обн. ДВ., бр. 88/24.10.2014 г.). за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г.). Органът е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г., личните данни на лицата по чл. 2 от Инструкцията, към които спада молителят, се заличават в информационните фондове на МВР при наличие на две кумулативно изискуеми предпоставки - 1) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 2 и ал. 4 НПК и 2) изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК. В конкретния случай органът преценил, че е изпълнено само първото условие на, а именно - прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 369, ал. 4 и ал. 5, вр. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т. 2 НПК, без да е налице изтекъл визираният в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК давностен срок по отношение на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, във връзка с което в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на В. О. М..

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекратяването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. Видно от представените по делото доказателства (обвинителен акт по преписка № 665/2012 г. на Специализирана прокуратура и по досъдебно производство № 29/2015 г. по описа на Следствен отдел на Специализираната прокуратура - препис от който се съдържа в приложената по делото административна преписка), престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, по повод на което в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на В. О. М., е осъществено в периода от началото на месец юни 2011 г. до 14.01.2013 г., т. е. същото съобразно правилото на чл. 80, ал. 3 НК следва да се счита за приключило на 14.01.2013 г. Същевременно, абсолютната давност на това престъпление, изчислена по реда на чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 3 НК, вр. чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, е в размер на петнадесет години.

Като е съобразил фактите по преписката в светлината на приложимата нормативна уредба, административният орган е формирал заключението, че в разглеждания случай не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 80 НК - задължителна процесуална предпоставка за прилагане на основанието по чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. за заличаване данните на молителя, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП и задържане в арест рег. № 7475/17.12.2012 г., въведено от Столичната следствена служба. Абсолютната давност ще изтече на датата 14.01.2018 г., поради което към момента на разглеждане на молбата на В. О. М. от министъра на вътрешните работи не е била изпълнена една от императивните предпоставки, установени с нормата на чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г.

Въз основа на изложените фактически и правни доводи министърът на вътрешните работи е постановил решение на основание чл. 25, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, вр. чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. и чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР, с което е отказал заличаването на личните данни на В. О. М., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП - МВР и задържане в арест рег. № 7475/17.12.2012 г., въведено от Столичната следствена служба.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на събрания по делото доказателствен материал и навадените от жалбоподателя основания и възражения, съдът достига до следните правни изводи:

Оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи съгласно изричната разпоредба на чл. 29, ал. 1 ЗМВР. С издаване на оспореното решение рег. № 812100-10879/27.04.2016 г. министърът е упражнил правомощията си, дадени му с чл. 29, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД.

Актът е издаден в изискуемата форма за действителност - писмена, и е обективиран като решение съгласно специфичното правило, установено в чл. 12, ал. 1, вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР. Противно на бланкетно наведеното от жалбоподателя оплакване, решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. След подаване на молбата от страна на В. О. М. администраторът на лични данни е следвало да вземе решение относно наличието/липсата на основание за поисканото заличаване на лични данни. С издаденото решение министърът мотивирано е отказал извършването на заличаване в съответствие със законоустановената процедура. Административният орган добросъвестно е упражнил правомощията си и е положил достатъчно усилия в изпълнение на служебното начало по изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Решение рег. № 812100-10879/27.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи съответства и на приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на ЗМВР и ЗЗЛД. По-специално чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни - министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази разпоредба министърът е издал Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Именно спадащи към тази категория са данните на молителя В. О. М., за които е установено, че се обработват в информационните фондове на МВР по повод престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, по което молителят е въведен като извършител със ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП, както и във връзка със задържане в арест рег. № 7475/17.12.2012 г., въведено от Столичната следствена служба.

Същевременно в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. изчерпателно са регламентирани основанията за заличаване на така обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, като съгласно чл. 6 от същия подзаконов нормативен акт редът да извършване на заличаването е този, предвиден за обработката на лични данни в МВР, също определен от министъра на вътрешните работи. Редът за обработване на лични данни в МВР е установен с приемането на Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР (обн., ДВ, бр. 73 от 2015 г., изм. и доп.). Както бе вече посочено, към последната препраща Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. по отношение реда за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че министърът на вътрешните работи е издал оспорения административен акт на валидно правно основание, а именно разпоредбите на чл. 25, ал. 3 ЗМВР, вр. чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, вр. чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. Същите са били правилно приложени от административния орган при преценката му за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи основание за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР съгласно чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., издадена на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР, поради което издаденото на основание чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. решение противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно на разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР. Съгласно последната, основание за снемане на полицейската регистрация е наличието на прекратено наказателно производство (каквото действително е налице в настоящия случай), с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя в тази насока, следва да се посочи, че полицейската регистрация, регламентирана с разпоредбите на чл. 68 ЗМВР и тези, съдържащи се в Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация, приета с ПМС № 336/2014 г. на основание чл. 68, ал. 7 ЗМВР, съставлява специфичен вид обработване на лични данни на конкретна категория лица (привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер), което обработване се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР, чл. 24 - чл. 29 ЗМВР. Специалните норми, установени в чл. 68 ЗМВР, в това число основанията за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 2 ЗМВР, се прилагат единствено и само към този специфичен вид обработване на лични данни, не и към всеки друг вид обработване на лични данни в информационните фондове на МВР. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР се извършва на основание и във връзка с привличането на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер и съставлява практика, подчинена на целите и задачите на борбата срещу престъпността и поради това събраните данни за полицейската регистрация се използват единствено за дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване обществения ред - арг. в чл. 27 ЗМВР.

Спрямо данните, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (каквито безспорно са личните данни, чието заличаване се иска в процесния случай), законодателят е предвидил, че същите са заличават при отпадане на причината за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защитя на личните данни - арг. в чл. 26, ал. 2 ЗМВР. Въведените от закона причини за запазване на тези данни са установени по отрицателен начин в Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г., приета на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР - посредством посочване на обстоятелствата, чието настъпване обуславя основание за заличаване на данните. В чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкцията се съдържа основанието изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК при наличие на прекратено наказателно производство на основание чл. 369, ал. 2 и ал. 4 НПК. Тази разпоредба на Инструкцията правилно е била преценена от административния орган като относимата по спора материалноправна уредба. Не е налице каквото и да е основание за прилагане разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Същата регламентира основанията за снемане на полицейската регистрация, а такова, видно от текста на молба вх. № 812105-22/30.03.2016 г. по описа на МВР, не е било поискано.

По изложените съображения, законосъобразен и обоснован е крайният извод на административния орган, че след направената преценка се установява липса на една от двете кумулативно изискуеми предпоставки на основанието по чл. 3, т. 5, б. "в" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г., което налага постановяването на отказ за заличаване на личните данни на В. О. М., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ № 58/2012 г. по описа на сектор "Разследване" при ГДБОП-МВР и задържане в арест рег. № 7475/17.12.2012 г., въведено от Столичната следствена служба.

Така мотивирано, обжалваното решение рег. № 812100-10879/27.04.2016 г. съответства на целта на закона. Издадено е в изпълнение на правомощията на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни, при спазване на законоустановените изисквания за обработване и съхранение на лични данни от органите на МВР във връзка с провеждане на наказателни производства и проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Не са налице данни, сочени на постановяване на решението за цели, различни от или надхвърлящи необходимото за постигане на целите, прокламирани в чл. 26, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. Налице е хипотеза на обработване на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред, като законодателят е предоставил възможност на МВР, в лицето на министъра, да съхранява тези данни в информационните фондове на МВР и след приключване на наказателното преследване в сроковете, определени от него в качеството му администратор на лични данни. Освен това, с оспорения акт не се преклудира възможността личните данни на лицето да бъдат заличени след изтичане на давностния срок по чл. 81, ал. 3 НК, вр. чл. 80 НК. При тези мотиви, не се доказва твърдяното от жалбоподателя нарушение на правото му на неприкосновеност на личния живот, предмет на предоставената с чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи защита.

Въз основа извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав приема, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не се установява наличие на основание по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за неговата отмяна, поради което подадената от В. О. М. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответната страна по спора, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Т., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено в писмени бележки, депозирани пред съда след края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред настоящата инстанция, поради което се явява невалидно заявено съгласно постановеното в т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК и на това основание не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение