Решение № 608 от 19.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2122/2013 г.

Решение № 608 от 19.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2122/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения Д. В. В., депозирано на 15.10.13 г, и по искане на осъдения В. В. В., депозирано на същата дата, за възобновяване на ВНОХД № 153/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 88 от 25.06.13 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Елхово, № 150 от 30.11.12 г, по НОХД № 290/12, като присъдата е отменена само относно основанието за налагане на наказанието "лишаване от свобода" - чл. 373, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителите са признати за виновни, както следва: Подсъдимият Д. В. В. е признат за виновен в това, че в периода от месец септември 2010 до края на месец февруари 2011, в [населено място] и [населено място], обл. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с В. В. В. и Г. И. Ж., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 14 279 лв, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден на една година и четири месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в това, че в периода от месец септември 2010 до края на месец февруари 2011 в [населено място] и [населено място], обл. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Д. В. В. и Г. И. Ж., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 12 577 лв, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден на една година и четири месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите Д. В. В., В. В. В. и Г. И. Ж. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Министерство на отбраната обезщетение за имуществени вреди, в размер на 65 лв, заедно със законните последици, а на гражданския ищец [община], обезщетение за имуществени вреди, в размер на 184 лв, заедно със законните последици. Исканията на осъдените В. В. В. и Д. В. В. са на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложените им наказания са завишени и оттам, явно несправедливи. Твърди се, че не е приложен чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, която хипотеза е налице. Изтъква се, че не са взети предвид смекчаващите обстоятелства /семейното положение и семейните задължения на молителите/, които обуславят налагане на по-леко наказание. Иска се да бъде изменен въззивният акт, по реда на възобновяването, като бъде приложен чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдените пледира за уважаване на исканията. Осъдените В. В. В. и Д. В. В. молят за намаляване на наложените им наказания. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на молителите е приложена хипотезата на чл. 54 вр. чл. 58а НК. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени високата степен на обществена опасност на деянията, произтичаща от голямата стойност на предмета на престъплението, от наличието на множество деяния, елементи на продължаваното престъпление, и от последиците на извършеното, изразяващи се в разрушаване на инфраструктурата на съответните населени места /предмет на престъплението са телефонен кабел, чугунени капаци и метални решетки от канализационната система/, и обремененото съдебно минало на дейците. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид: семейното им положение и семейни задължения /осъдените са семейни и се грижат за отглеждане и осигуряване на издръжката на децата си/ и депозираните самопризнания още на фазата на досъдебното производство. При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на осъдените, е отдаден превес на смекчаващите обстоятелства и им е определено наказанието две години "лишаване от свобода", редуцирано с една трета, съгласно чл. 58а, ал. 1 НК, тоест, една година и четири месеца "лишаване от свобода". Това наказание съответства на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Верен е изводът, че не са налице условията на чл. 55 НК, поради което се явява неприложима хипотезата на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 НК. В тази насока правилно е съобразено, че липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, изключително такова, а и най-лекото, предвидено в закона наказание /с оглед относителната тежест на отегчаващите обстоятелства/ не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, искането на осъдените за смекчаване на наказателноправното им положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,