Решение № 2094 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2023 г.
ВАСПърво отделение22.02.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 860 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело 458/2023 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК 205878235, сума в размер на 6000 лева, представляваща разноски за касационното производствоp.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез юрк. Сърбинска, срещу Решение 860 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело 458/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено Решение рег. 32-54377/09.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в съответната му обжалвана част. Наред с това, Агенция Митници е осъдена да заплати на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 6 250,00 лева. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 74 § 3 от МКС, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава. Позовава се на резултатите от извършен лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория за стоки 15 и 16, за които се счита, че следва да бъде извършена промяна на тарифните им кодове. Поддържа становище, че след извършения сравнителен анализ в МИСЗА се установява, че процесните стоки са декларирани на много по-ниски цени. Акцентира, че при изследване на метода по чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 липсват достатъчно данни, които да бъдат анализирани с оглед определянето на сходство на стоките и същият е неприложим, поради което обосновано органът е преминал към вторичния метод по чл. 74, §3 от Регламента. Твърди, че счетоводните документи на дружеството, изследвани от вещото лице в ССчЕ не могат да служат като безспорно доказателство за размера на реалната митническа стойност. Освен това допълва, че изложените съображения на митническия орган са основани на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Иска от съда да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД, чрез адв. Желязкова, изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било Решение на директора на ТД Митница-Варна рег. 32-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. вр. чл.144, § 1 във в. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 66в ЗМ, вр. чл. 5 т. 39 от Регламент 952/2013 във вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 от Регламент 952/2013, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока 15 и 16 по MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. 6006220000 (за стока 15) и 5210410090 (за стока 16) ; 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока 15 - трикотажни платове от памук и полиестер 7034 кг., като база за определяне на новата митническа стойност е използвана е МД MRN 21BG002002056812R8/13.09.2021 г. 7,82 лв./кг.; не е приета митническата стойност на декларираната стока 16 - полиестерни обагрени платове: ширина 1,5 м- дължина 3195 м.; ширина 2,2 м.- дължина 28350 м., ширина 2,8 м дължина 2430 м, поз. 28 -11152,00 кг., като база за определяне е използвана МД MRN 21BG003012010161R2/29.03.2021 г. 22,01 лв./кг.; 3/ определена е митническа стойност на стока 15 в размер на 55005,88 лв. при база: 7,82 лв/кг. и за стока 16 в размер на 245455,52 лева при база: 22,01 лв./кг.; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; 5/ на основание чл.104, § 1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; 6/ начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС 18174,91лв., които са заплатени; 7/ установен е дължим ДДС за доплащане 55645,86лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 3 МК, за длъжник е определен ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД. С определение от открито съдебно заседание от 05.06.2023 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решението на Директора на ТД Митница Варна в частта му относно определеното ново тарифно класиране на декларираните с процесната МД стоки 15 и 16 и производството по делото в тази част е прекратено. От фактическа страна съдът е установил, че на 05.09.2021г. вносителят ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД декларирал при режим Допускане за свободно обращение 35 стоки, 677 колета, 23122,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 46463,43 EUR. Към декларацията били приложени: фактура EGK2021000000108/23.09.2021г.; CMR от 23.09.2021 г., A.TR 1584731; сертификат за непреференциален произход U 0205057, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация 21341300EX742106, T1 21TR34130002467960/23.09.2021 г. Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки фирмата вносител е уведомена с писмо рег. 32-308053/29.09.2021 г., че на основание чл. 195 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 29 411.54 лева. След предоставено обезпечение е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол 21BG9999М042583/25.09.2021 г., като са взети мостри от процесните стоки за определяне на тарифно класиране и митническа стойност. С писмо рег. 32-370787/19.11.2021 г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В указания срок от дружеството са представени документ, удостоверяващ плащане към доставчика, износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура, фактури за продажба от жалбоподателя към клиенти 5442/27.09.2021г., 5443, 5445, 5446, 5447 и 5449, международен договор за продажба от 01.06.2021 година и извлечение от банкова сметка на дружеството. Извършена е проверка относно достоверността на представените документи по линия на международното сътрудничество, обективирана в писмо рег. 32-180207/02.06.2022 г. от митническата администрация на Р. Турция, по повод на което производството по издаване на решението на Директора на ТД Митници Варна е било спряно с решение 32-27195/25.01.2022 г., като същото е било отменено с определение 1050/01.04.2022 г. по адм. дело 323/2022 г. по описа на АС-Варна, потвърдено с определение на 5326/02.06.2022 г. по адм. дело 4363/2022 г. на ВАС. Предвид изготвените два броя лабораторни експертизи (МЛЕ) от ЦМЛ, становищата към тях и съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС /КН/, както и забележка 2 А) към раздел XI на КН, за стоки 15 и 16 е прието, че се класират в код по КН, различен от декларирания. В съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, със съобщение рег. 32-359035/21.10.2022 г. дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. В указания срок вносителят е представил документи и е изразил своето становище. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 директорът на ТД Митница - Варна е издал обжалваното Решение с peг. 32-54377/09.02.2023 г. към MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г., с което е променен кодът по ТАРИК на част от стоките и е определена нова митническа стойност по митническа декларация за процесните стоки. Извършил е анализ на представения договор между EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET ltd. /продавач/ и ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД от 01.06.2021 г. и е изразил съмнение относно автентичността на същия, тъй като е изготвен само на български език, а продавачът по него е турско дружество. Прието е също, че представеното копие на легализиран превод на договора не е подписано от турското дружество. Анализирал е чл. 6 от договора и е посочил, че всяка доставка следва да се договаря поотделно и определянето или промените в цените да са обект на съгласуване между страните, под формата на анекс или проформа фактура. Относно чл. 9 от договора е счел, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка и размера на плащането, не се вписват в нормалната търговска практика при външнотърговски сделки, освен ако страните не са свързани лица, като този начин на разплащане значително ощетява продавача, т.к. не може да ползва собствения си финансов ресурс и при недобросъвестен купувач не би могъл да си събере дължимото вземане. Установено е, че според банков суифт, плащането към турския контрагент е отразено на 13.10.2021г. по фактура EGK2021000000108/10.12.2021г. за сумата от 46463,43 евро. След извършената проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след направена справка в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИСЗА за периода 25.09.2020 г. 25.09.2021 г. и сравнителен анализ за сходни стоки е установил, че декларираните митнически стойности на стоки 15 и 16 от МД са значително по-ниски. Прието било, че проверката и постъпилия отговор от турската митническа администрация, към който е приложено заверено копие на износната митническа декларация, транзитната декларация и електронна фактура, не водело до извод, че декларираната митническа стойност е действително платената. След извършен анализ на митническата стойност на стоки с кодове по КН 60062200 и 52104100 с произход Турция към всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 година, на данни от сайта на Европейската комисия, административният орган е приел, че митническата стойност на стоки 15 и 16 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, както и за Р.България. От гореизложеното административният орган е направил извод за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация, поради което приложил разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За приблизително същия период не били установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. При направен анализ на митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки не били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски. Митническите органи са преминали към следващия метод за определяне на митническа стойност чл. 74, § 2 буква в) от МК, но са приели, че е неприложим, тъй като липсва статистическа или друг вид база данни, съдържаща данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. Предвид горното административният орган приел, че следва да премине към следващия метод чл. 74, § 2 буква г) от МК. Посочено било, че поради липса на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки, разпоредбите на чл. 74, § 2 букви от а) до г) от МК не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стоките. С оглед на всичко изложено административният орган определил митническата стойност на внасяните стоки съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., с което е отказал да приеме митническата стойност за стоки 15 и 16 на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като определил новата митническа стойност за стока 15 в размер на 55005,88 лв. и за стока 16 в размер на 245455,52 лева, както и коригирал декларираните кодове по КН и код по ТАРИК за процесните стоки, като е определил дължимите суми за досъбиране за ДДС /В00/ в общ размер на 55645,86 лева. Административен съд Варна е приел, че дружеството е надлежно уведомено и му е предоставена възможност да изложи аргументи и представи доказателства за опровергаване на тези съмнения по реда и в контекста на процедурата по чл.140 вр. с чл.141 от Регламента. Първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е констатирала, че от представеното банково извлечение се потвърждава плащането на цялата сума по процесната фактура в размер на 46463,43 EUR и изцяло съответства на сумата, декларирана с MRN:21BG002002057683R8. Неправилно според съда са интерпретирани клаузите в договора за покупко-продажба, както и факта, че е сключен на български език, имайки предвид, че е подписан от представител на турското дружество и има поставен печат. Административен съд Варна е направил извод, че в случая напълно формално и при пълна липса на мотиви от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че митническото решение противоречи на материалния закон, тъй като не е установено наличието на сходство между стоките по декларацията, използвана за база и тези по процесната декларация. Административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларациите, респ. стоките по използваните митнически декларации се различават значително от тези по процесната декларация, съответно липсват данни да е изследван съставът на стоките по използваните митнически декларации, не бил отчетен факта, че вносителят, изпращачът на стоката е различен, както и количеството внесена стока било много по малко от процесното, при това с включен транспорт. Съобразил е, че неправилно са интерпретирани статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 6006220000 и 52104100 с произход Турция от сайта на Европейската комисия за 2019 г., 2020 г. и 2021 година във вр. с решение С-291/15 на СЕС. В допълнение посочил, че от постъпилия отговор на митническата администрация на Р. Турция се установява, че стойността на стоките, декларирани за износ, е тази, декларирана и при вноса им в България. В обобщение съдът приел, че в процесния случай от страна на административният орган не е обосновано приложението на чл.140, вр. чл.144 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 3 от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт и по изложените съображения първоинстанционният съд го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за противоречието на митническото решение с материалния закон и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да повтаря мотивите в обжалвания съдебен акт. По дефиниция на чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Следва да бъде споделено становището на съда, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.), т.е. митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката. В настоящия случай при прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоки 15 и 16 по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са установили и доказали наличието на сходство между стоките по митническата декларация, използвана за база и тези по процесната декларация. В тази връзка административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларациите, стоките по използваните митнически декларации се различават значително от тези по процесната декларация на стока 15, съответно липсва да е изследван съставът на стоките, освен това в базовата МД е включен и транспорт. По отношение на МД, използвана при определяне на новата митническа стойност по стока 16, изпращачът на стоката е различен, количеството на внесената стока е много по малко от процесното. АС-Варна е съобразил, че административният орган е следвало да анализира както условията на доставка на стоките, така и количеството на внесените стоки, което сочи на необоснованост на извода на митническите органи, че стоките по използваните за сравнение МД на трети лица са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Административният съд обосновано е счел по делото, че са събрани всички относими документи, касаещи декларираната митническа стойност. Истинността на митническата стойност е установена чрез писмените документи, в подкрепа на които са констатациите на вещото лице по ССчЕ. Доказано е заплащането на декларираната договорна стойност на процесните стоки към турското дружество. В тази връзка следва да се посочи, че и данните получени по линията на международния обмен също не сочат на различен извод, напротив потвърждават данните от спорната МД. Освен това представените 6 бр. фактури за извършени последващи продажби не могат да служат като основа за определяне на митническата стойност. На следващо място, соченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., не е резултат на анализ на каквито и да било документи, приложени по административната преписка и/или делото, вкл. не са цитирани въпросните средностатистически размери на митническата стойност на сходни стоки. Същевременно начинът на обобщаване на информацията, предоставяна въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на справедливи цени по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. Като е достигнал до същия извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.144 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност на процесните стоки и е отменил оспорения административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ ООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 6 000 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му съответства с минималното възнаграждение, предвидено с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,