Решение № 3508 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2008 г.

Решение № 3508 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13198/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Жиков-ИЖ Живко Жиков", със седалище и адрес на управление в гр. София, със съдебен адрес - адвокат Венелин Ненов от САК срещу решение № 677/24.06.2008 г. по адм. д. № 4349/2007 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 20003565/18.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София град, потвърден от Директор на Дирекция "ОУИ" - София с Решение № 949/29.06.2007 г. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или отмяна и решение по същество, с което да се отмени РА. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" - София не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 20003565 от 18.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София град, с който са установени задължения на ЕТ "Жиков-ИЖ Живко Жиков" - гр. София по ЗДДС, както следва: за данъчен период 1.03.2004 г. - 31.03.2004 г. - ДДС в размер на 2209, 86 лв. и лихва за периода - 839,86 лв.; за данъчен период 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.- ДДС в размер на 904, 01 лв. и лихва за същия период в размер на 333, 98 лв.; за данъчен период 1.07.2004 г. - 31.07.2004 г. ДДС в размер на 126, 29 лв. и лихва в размер на 42, 47 лв., за данъчен период 1.05.2005 г. - 31.05.2005 г.- ДДС в размер на 1464, 19 лв. и лихва в размер на 342, 03 лв. и за данъчен период 1.11.2005 г. - 30.11.2005 г. - ДДС в размер на 2066, 22 лв. и лихва в размер на 357, 58 лв. Данъчните задължения по ЗДДС са определени вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди по данъчни фактури, всички издадени от един доставчик - "Тера оптикс" ООД. Освен с непризнатия данъчен кредит, задължението по РА е увеличено и с деклариран, но невнесен ДДС за периода м. 10.2005 г. в размер на 145, 39 лв. и за м. 11.2005 г. в размер на 89, 82 лв. Основанието за отказ е по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС - непредставяне от прекия доставчик на исканите от ревизиращите органи доказателства за извършване на доставките, за начисляване на данъка по издадените фактури, за счетоводното им отразяване, за предходни доставчици и пр., което възпрепятства установяването на отразяване на данъка като задължение към бюджета и доказване по безспорен начин реалното изпълнение на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, т. е. условията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит за получателя на доставките. В хода на оспорване на РА по административен и съдебен ред жалбоподателят поддържа възражението, че всички доказателства относими към правото на данъчен кредит следва да се изискат служебно по реда на чл. 56 и чл. 57 от ДОПК. Това възражение се поддържа и в касационната жалба и във връзка с нарушаване на процедурата по събиране на доказателства се поддържа довод за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до необоснованост на съдебното решение и постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е изготвено на база предоставени три кашона с неподреден и непълен архив на дружеството-доставчик, което не осъществява дейност по време на проверката и не може да бъде открито на данъчния адрес, а документите са предадени на вещото лице от управителя на дружеството, преди вписаните промени в същото. В заключителната част на - р. V, вещото лице изрично е отразило, че дава заключението си след запознаване с непълен и неподреден архив на "Тера Оптикс" ООД. Извадки от архива съдържат данни за плащания в брой, за отразяване на някои от фактурите в ДП и СД. Вещото лице е отразило в заключението си, че не се е запознало с осчетоводяването на ДДС, тъй като аналитични регистри не са представени от дружеството-доставчик. Вещото лице сочи още, че е открило всички процесни фактури, но осчетоводяването им по счетоводните регистри не е открито поради липса на аналитични регистри. Също по заключението на вещото лице доставчикът няма данни за техническа и материална обезпеченост при извършване на доставките поради липса на съответния архив. Съдът позовавайки се на заключението на вещото лице е приел, че по делото не са установени наличие на положителните предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за възникване правото на данъчен кредит. Съдът е съобразил липсата на доказаност на реалност на доставките, като по една от фактурите липсва натурално изражение на стопанската операция. Посоченото в нея авансово, по никакъв начин не може да обуслови индивидуализация на стопанската операция. По далото липсват каквито и да било други доказателства (договори), от които може да се направи извод за какво точно е преведена авансово тази сума в размер на 4325 лв. По отношение на всички доставки и издадени данъчни фактури, част от които не представени и липсващи по делото, както е приел съдът - по вина на жалбоподателя, не са представени доказателства, които да оборят извода на органа по приходите за липса на основание за признаване право на данъчен кредит, поради това, че не се доказва реалност на осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Липсата на доказателства за счетоводното отчитане на начисления ДДС като задължение към бюджета, потвърдено и със заключението на вещото лице, обосновава извод за законосъобразно установяване на данъчните задължения по ДДС за жалбоподателя по оспорения РА, както правилно е приел първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и по чл. 221, ал. 2 АПК Върховния административен съд, първо отделение,