Решение № 8537 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2009 г.

Решение № 8537 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Долна баня, област София, против Решение № 48 от 10.02.2009 г., постановено по адм. дело № 942/2008 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено негово Предписание изх. № 26-00-593 от 14.10.2008 год., с отказ за допускане изработването на проект за Подробен устройствен план - ПУП, за промяна предназначението на земеделска земя за жилищно строителство, за имот № 119077 в землището на гр. Долна баня. С доводи за неправилност и незаконосъобразност, се иска неговата отмяна. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Божов, по изложените в нея съображения. В срока по чл. 232 АПК, възражение срещу жалбата е депозирал ответникът - "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София, представлявано от управителя Кирил Радев Недев, чрез пълномощника си адв. Стаменова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването, но по съображения, различни от изложените. Счита се, че първоначалната жалба е подадена в условията на влязъл в сила мълчалив отказ за произнасяне, била е недопустима, поради което и е следвало да се остави без разглеждане. В тази хипотеза съдебният акт е недопустим. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения. Съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и го е отменил, като е задължил кмета на общината да изпълни указанията на съда, дадени в обстоятелствената част на решението. Административен съд - София област е бил сезиран с жалба от "Голф Клуб Ибър" АД, входирана на 04.11.2008 год., срещу изричния отказ на Кмета на Община Долна баня, обективиран в цитираното Предписание, издадено на 14.10.2008 год., съобщено на заявителя на 22.10.2008 год. Последното е нищожно, като постановено при преклудирано правомощие за произнасяне, при наличието на влязъл в сила, като неоспорен, мълчалив отказ за удовлетворяване на заявеното искане. От данните по делото се установява, че заявлението за изработване на ПУП е подадено на 02.09.2008 год. С писмо, входирано в деловодството на дружеството под № 0734/08.09.2008 год. са дадени указания за представяне на доказателства във връзка с образуваната преписка. Същите са изпълнени в указания срок, видно от писмо № 0692/11.09.2008 год., получено на 15.09.2008 год. Заявеното искане е по чл. 124, ал. 2 ЗУТ, отказът по което (изричен или мълчалив, съгласно нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, а когато отказът е мълчалив, този срок следва да тече от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден административния акт. ЗУТ е специален закон спрямо АПК, който, с чл. 213, ал. 1 ЗУТ, само за неуредените случаи препраща към правилата на Кодекса, а съгласно чл. 57, ал. 1 АПК, срокът за произнасянето на административния орган също е 14 - дневен. В обсъждания случай този срок е изтекъл на 16.09.2008 год., след която дата тече 14 дневния срок за оспорване на мълчаливия отказ. До изтичането му, на 30.09.2008 год. жалба не е постъпила и както се подчерта, мълчаливият отказ е влязъл в законна сила. Разпоредбата на чл. 57, ал. 5 АПК за конкретното искане не е приложима, тъй като не са налице визираните в нормата предпоставки - необходимост от събиране на доказателства за съществени обстоятелства във връзка с искането, или да се осигури възможност на други лица да се защитят. Дадените с писмото от 04.09.2008 год. указания не налагат месечен срок за произнасяне, тъй като се касае за нередовност на самото заявление - (установяване на представителна власт - подпис и печат и заверка на приложенията към него), но не и на такива във връзка със заявения предмет или права на други заинтересовани. Нещо повече, дори 14 дневният срок за произнасяне да се предвиди от датата на отстраняване на нередовностите по заявлението - 15.09.2008 год., той е изтекъл на 29.09.2008 год., като до 13.10.2008 год., (работен ден), е била последната дата за подаването на жалба срещу мълчаливия отказ. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Неприложима е и нормата на чл. 149, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че мълчаливите откази се оспорват в едномесечен срок. Това е така, защото Законът за устройство на територията е специален и предвидените в него срокове са задължителни за съдилищата и за страните. Затова, при влязъл в сила мълчалив отказ, за административния орган се е преклудирала възможността за произнасяне по искането и както е изразил становище и прокурорът - издаденият впоследствие изричен отказ, при тези обстоятелства не може да породи правно действие. Той е нищожен, която нищожност, несъобразена от първоинстанционния съд, следва да бъде прогласена от настоящата инстанция. Решението не е недопустимо, след като съдът е бил сезиран с подадена в срок жалба срещу постановен изричен акт, съобщен на страната - то е неправилно, поради изложените съображения за нищожност на Предписание № 26-00-593 от 14.10.2008 год., с отказ за допускане изработването на проект за ПУП, която Софийският областен съд не е обсъдил и обявил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,