Решение № 11183 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2014 г.

Решение № 11183 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по касационната жалба на "Стрела 92" ООД, ЕИК 000129931 със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, чрез пълномощника му адв. Паскал Паскалев, срещу Решение № 348 от 5.08.2014 г., постановено по адм. дело № 603/2013 г. от Административен съд Велико Търново. В жалбата подробно се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Кметът на община Велико Търново, чрез пълномощника си юрк. Даниела Владимирова оспорва основателността на жалбата в подробно мотивирания писмен отговор. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният от "Стрела 92" ООД, гр. Велико Търново против Община Велико Търново иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи - от предварителното изпълнение на отменената като незаконосъобразна Заповед № РД - 22-232/13.02.2012 г. на кмета на община Велико Търново и е осъдил търговското дружество да заплати на ответника сумата от 1 097. 80 лева, представляваща разноски за съдебното производство. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че е налице отменен, като незаконосъобразен административен акт, издаден по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ от кмета на общината - Заповед № РД - 22-232/13.02.2012 г., с която е наредено изземването на неправомерно обработвани за стопанската 2011/2012 г. поземлени имоти в целия масив 14, с обща площ 422.981 дка в землището на село Шереметя, общ. Велико Търново от "Стрела 92" ООД, гр. Велико Търново. Безспорно е установено също, че съдържаща се в жалбата особено искане на търговското дружество за спиране на допуснатото предварително изпълнение на така посочения акт е била оставена без уважение - Определение от 21.03.2012 г. постановено по адм. дело № 1353/2012 г. на РС Велико Търново, потвърдено с Определение № 14/7.05.2012 г. постановено по адм. дело № 10162/2012 г. на АС - Велико Търново. Въз основа на анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца: 1. Че е бил отстранен от обработваните от него земи в землището на с. Шереметя; 2. Че е налице изпълнение на Заповед № РД - 22-232/13.02.2012 г. на кмета на общината, независимо от факта, че допуснатото предварително изпълнение на същата не е било спряно; 3. Че ищецът е бил лишен от възможността да прибере реколтата от обработените земи, за които е направил разходи за наема и обработката на земята, тъй като преди това е бил отстранен от тях в изпълнение на горепосочената заповед; 5. Че е налице доброволно изпълнение на Заповед № РД - 22-232/13.02.2012 г. на кмета на община В. Търново. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не е налице причинна връзка между твърдените имуществени вреди и изпълнението на отменения, като незаконосъобразен, административен акт, от което се твърди да са произтекли. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил на първо място, че е налице изпълнение на заповедта на кмета за изземване на имота, било то доброволно или принудително от административния орган, както и наличието на законово изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на общината, което му е било и указано от съда по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. По същество в касационната жалба се навеждат възражения, които първостепенния съд е обсъдил подробно в мотивите си. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с тях не води до промяна на правния резултат. Отсъствието на която и да е от комулативно посочените в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки води до неоснователност на претенцията на ищеца в исковото производство по реда на чл. 203 и сл. АПК. В случая не е доказано по безспорен и категоричен начин изпълнението на отменения, като незаконосъобразен административен акт, от което изпълнени есе твърди да е настъпила имуществената вреда, а щом това не е доказано, то липсва елемента причинна връзка, както правилно е приел съда. Неоснователно е твърдението на касатора, че той не следва да доказва "дали административният орган, издал заповедта (за изземване - б. м.) е предприел действия по изпълнението на същата ... ". Доказателствената тежест е именно на ищеца, който цели ангажиране на безвиновната отговорност на общината по реда на специалния закон. В исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства. В тежест на ищеца е доказването на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Имуществените вреди подлежат на доказване, законът не презюмира настъпването им, само от наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. За да уважи иска съдът следва да е приел за установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т. е. ищецът да е доказал съществуването им. Предвид изложеното, възраженията направени в касационната жалба по прилагане на материалния закон и обосноваване на съдебния акт, настоящата инстанция намира за неоснователни. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените от ищеца вреди, поради което и искът е приет за неоснователен. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Не се установи твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение