Решение № 11119 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2021 г.

ВАСВторо отделение03.11.2021 г.

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 81 от 25.01.2021 г., постановено по адм.д. 2145/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас в ЧАСТТА МУ с която е отхвърлена жалбата на Х. Христова против заповед РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на Община Царево, в частта й, с която е наредено на Оренда 777 ЕООД да премахне незаконен строеж бунгала с поредни номера 1 и 2, находящ се в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. Нестинарка и вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТМЕНЯ заповед РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на Община Царево, в частта й, с която е наредено на Оренда 777 ЕООД да премахне незаконен строеж бунгала с поредни номера 1 и 2, находящ се в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. Нестинарка.ОТМЕНЯ решение 81 от 25.01.2021 г., постановено по адм.д. 2145/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас в ЧАСТТА МУ с която Х. Христова е осъдена да заплати на Община Царево сумата над 1650лв., представляваща направени по делото разноски и на Оренда 777 ЕООД сумата над 800 лв., представляваща направени по делото разноски.ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част иПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.ОСЪЖДА Община Царево да заплати на Х. Христова, ЕГН [ЕГН] сумата 570 лв.(петстотин и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Христова против решение 81 от 25.01.2021 г., постановено по адм.д. 2145/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Царево, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Оренда-777 ЕООД в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е постановено след дадени задължителни указания с решение 12633 от 13.10.2020 г. постановено по адм.д. 8615/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 847 от 25.04.2019 г., постановено по адм.д. 658/2018 г. по описа на Административен съд гр. Бургас в частта, с която е отменена заповед РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на Община Царево и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Х. Христова против заповед РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл.225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на Оренда-777 ЕООД да бъде премахнат незаконен строеж бунгала, находящ се в ПИ с идентификатор 48619.34.37 по КК на гр. Царево, м. Нестинарка, поради липса на данни за извършителя на строежа или носителят на вещни права върху имота. С решението е осъдена Х. Христова да заплати на Община Царево сумата 3300 лв., представляваща направи по делото разноски и на Оренда 777 ЕООД сумата 1600 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същата съответства и на материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Излага съображения, че незаконният строеж не е търпим и приема довода на жалбоподателката, че за адресат на заповедта неправилно е посочен собственика на терена, за неоснователен. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорената заповед са 4 бр. бунгала, описани в административния акт с поредни номера от едно до четири, като е посочено, че бунгала номера 3 и 4, се използват за летен туризъм и са част от почива база находяща се в ПИ с идентификатор 48619.64.129, а бунгала 1 и 2 са също част от почивната база и попадат частично в ПИ с идентификатор 48619.64.37 и в ПИ с идентификатор 48619.64.129. От приложеното по делото геодезическо заснемане е видно, че бунгала 3 и 4, попадат изцяло в ПИ с идентификатор 48619.64.37, а бунгала 1 и 2 в по-голямата си част са на територията на ПИ с идентификатор 48619.64.129. От приложените по делото писмени доказателства по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 48619.64.37 е собственост на Оренда 777 ЕООД, а ПИ с идентификатор 48619.64.129 е собственост на Х. Христова. Адресатът на заповедта Оренда 777 ЕООД не се легитимира като собственик на бунгала 1 и 2 разположени преимуществено в имота на Христова, нито като извършител на незаконния строеж. Това разположение на бунгалата е видно и от приложената по делото кадастрана снимка за нанесени сгради в кадастралната карта на гр. Царево, както и от приложената скица към заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Следователно след като бунгала номера 1 и 2 са разположени в имота на Христова и са част от почивна база в същия имот, то неправилно като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж в тази й част е посочено Оренда 777 ЕООД, тъй като последното не е нито собственик на имота върху, който преимуществено се намират бунгалата, не е техен собственик, не притежава вещни права върху тях и не е извършител на незаконния строеж. Съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Следователно заповедта в посочената и част е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на цитираната норма Оренда 777 ЕООД е посочено като адресат на заповедта за премахване на бунгала 1 и 2. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта в тази й част. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт в тази му част първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед в тази й част да се отмени. В останалата му част обжалваното съдебно решение е недопустимо. Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че бунгала с поредни номера 3 и 4 се намират изцяло в имот, собственост на Оренда - 777 ЕООД. Жалбоподателката Х. Христова не се легитимира като собственик на този имот, като собственик или носител на вещно право върху тези бунгала или като извършител на незаконния строеж, поради което правилно като адресат на заповедта е посочено дружеството. Приложените договори за покупко-продажба на бунгала, са за вещи движими активи, представляващи сглобяеми постройки от олекотена конструкция, а не за сгради, същите не са индивидуализирани и не може да се направи извод, че продадените бунгала са идентични с процесните, които са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, което е установено по несъмнен начин по делото от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателката не ангажира доказателства, че приложеното по делото разрешение за строеж от 1983 г. е относимо към процесните 4 бр. бунгала, тъй като същото се отняса за бунгала в местност Нестинарка, като от приложените по делото доказателства в т.ч. и геодезическо заснемане (л. 205) е видно, че в тази местност се намират множеството бунгала. След като по делото не е доказано, че жалбоподателката е извършител на незаконния строеж по отношение на бунгала с номера 3 и 4, не е техен собственик и не притежава ограничени вещни права върху тях и същите се намират в чужд имот, то правилно за адресат на заповедта в тази и част е посочен "Оренда - 777" ЕООД, който е правно легитимиран да оспорва административния акт в тази му част. Следователно за жалбоподателката не е налице правен интерес да оспорва заповедта относно бунгала 3 и 4, поради което в тази му част решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора обжалваното решение в частта му за разноските следва да се отмени, като разноски на Община Царево и на Оренда 777 следва да бъдат определени наполовина, а именно за Община Царево 1650 лв., за Оренда -777 ЕООД 800 лв. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед в частта й, с която е разпоредено на Оренда 777 ЕООД да премахне бунгала 1 и 2 да се отмени, а в останалата му част, решението следва да се обезсили. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Царево да заплати на Х. Христова сумата 570 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и 500 лв. заплатено адвокатско възнажграждение. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, второ отделение,