Решение № 13032 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2012 г.

Решение № 13032 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10104/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по жалба на наследниците на Крум Найденов Модев - Никола Крумов Найденов, Кирил Стефанов Ангелов и Петранка Стефанова Лилова - наследници на Сава Крумова Стефанова, Павел Александров Крумов и Благойка Александрова Филипова наследници на Александър Крумов Найденов, Елена Младенова Божилова и Маргарита Младенова Николова - наследници на Боряна Крумова Михайлова, Иго Миладинов Стоименов и Кирил Миладинов Стоименов наследници на Крема Крумова Георгиева, Лозан Първанов Лозанов, Иван Първанов Лозанов и Зоя Първанова Костова -наследници на Бонка Крумова Ангелова, всички с адрес на призоваване гр. София, ж. к. "Люлин-7 част", ул. "Д-р П. Дертлиев" № 42 чрез адв. Стоянова, срещу Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник, бр. 60 от 7.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с номер по КВС-013033, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, Столична община, с кадастрален номер № 3856.33. Част от процесния имот е посочен под № 6 от Приложение 1, а именно като засегнат от стъпките на новите стълбове на реконструираните електропроводи в землището на с. Мало Бучино. Друга част е посочен под № 9 от Приложение 1 - имот с режим на ограничено ползване сервитутна зона на реконструираните електропроводи. Ответната страна - Министерският съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители юрк. Димитрова, юрк. Василева и юрк. Бедникова, изразяват становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, в настоящия съдебен състав приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с т. 1 на Решение № 650 от 30.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1. С т. 3 на същото решение е разпоредено предварителното му изпълнение, което, в случаите когато акта се обжалва само по отношение на размера на паричното обезщетение, какъвто е настоящият случай, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДС не допуска спиране на изпълнението на акта за отчуждаването. Съгласно Решение № КЗЗ-07 от 10.04.2012 г. на Комисията за земеделските земи е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и са утвърдени площадки и трасета за проектиране в общо 965 кв. м земеделска земя, четвърта, пета и шеста категория, неполивна, частна и общинска собственост за нуждите на АПИ, за изграждане на обект "АМ "Люлин" в землищата на кв. Суходол, с. Мало Бучино, Столична община, област София и землищата на с. Големо Бучино и гр. Перник, по следата на предложения единствен вариант, нанесен на приложения ПУП-ПП (л. 70). Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. № АУ-14-12 от 7.06.2012 г., подписано от зам. министър на регионалното развитие и благоустройството е видно (л. 59), че по обнародваната в бр. 40 от 29.05.2012 г. на ДВ Заповед № РД-02-14-1174 от 3.05.2012 г., с допуснато предварително изпълнение за одобряване на ПУП-ПП за обекта "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник ... в законоустановения 3-дневен срок не са постъпвали възражения (на гърба на л. 56). Няма спор по делото, че процесният имот е собственост на наследодателя на жалбоподателите Крум Найденов Модев починал 19.02.1978 г., видно от удостоверение за наследници № 41/14.08.2012 г., приложено по делото. С Решение № ВГ-12 МБ от 14.06.1994 г. на ОСЗГ в община Овча купел е възстановено правото на собственост на наследниците на Крум Модев в съществуващи стари реални граници върху: нива от 5.604 дка, в м. Кукударници, нива от 5 401 дка в същата местност, шеста категория с ограничения при ползването на имота поради наличния електропровод 20 Kv (имотът е № 15033 по картата на землището), като е посочено, че на 10 м от двете страни от крайните проводници или на 11 м от оста на ел. провода, не могат да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност; Към решението е приложена скица (л. 28), която е относима към възстановения имот № 3856.33 в землището на с. Мало Бучино, м. Кукударници, с площ от 5401 кв. м, От приложената на л. 106 от делото оценка изготвена от административния орган е видно, че отчуждаваната част от имота на жалбоподателите с площ 2.882 дка е оценена на 922 лв. и е включена в регистър на имотите с режим на ограничено ползване сервитутна зона на реконструираните електропроводи. Оценката е извършена от оценител със сертификат за правоспособност Мариана Аврамова, видно от приложения сертификат. От приложената оценка не е ясно по кой ред са били оценявани подлежащите на отчуждаване имоти, вкл. и процесният. Административният орган не е представил удостоверения за наличието или липсата на сделки, съгласно изискванията на чл. 32, ал. 4 от ЗДС. За да изясни спорния по делото въпрос относно размера на паричното обезщетение, съдът назначи съдебно-оценителна експертиза. В първия вариант експертът е приел, че паричното обезщетение за учредяване на ограничени вещни права и сервитути за имоти с режим на ограничено ползване - сервитутна зона на реконструираните електропроводи, е 951.06 лева. Експертът сочи, че Агенцията по вписванията не му е предоставила пазарни свидетелства, поради което оценката е изготвена за сервитут тъй като в приложението е отразен отчуждаваният имот в списъка за ограничено право на ползване. С оглед пълното изясняване на делото, съдът допусна допълнение на експертизата при изчисляване на пазарната цена на подлежащия за отчуждаване имот 2,882 кв. м, като вещото лице е определило обезщетение в размер на 1066 лв. В хода на процеса бе дадена възможност на страните да представят доказателства за извършени сделки с недвижими имоти в този район, но такива не се представиха. Пазарни аналози не е открило и вещото лице при изготвяне на експретизата. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна. С т. 1 на подлежащото на съдебен контрол за законосъобразност Решение № 650 от 30.07.2012 г. се отчуждават за държавна нужда, съгласно парцеларен план, одобрен със Заповед № 02-14-1174 от 3.05.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти и части от имоти - частна собственост подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В самото приложение, в графа № 9 изрично е посочена площта на отчуждаване, без никакви допълнителни забележки. Основателно е възражението на процесуалния представител жалбоподателите, че в случая се касае за обезщетяване на собствениците за отчужден имот, така както е посочено в решението на МС и следва да се определи по-високата оценка. По своята същност сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот. За да има сервитут, е необходимо да има два недвижими имота: единият - обременен със сервитута (служещ имот), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот) като, за се учреди сервитут, е достатъчно имотите да са в такова положение, че единият да може да бъде използван за нуждите на другия. Като вещно право върху служещия имот, сервитутът следва имота, в чиито и ръце да се намира той и винаги е свързан със собствеността на господстващия имот, т.е. принадлежи винаги на собственика на този имот (ако собственикът на господстващия имот го прехвърли на друго лице, заедно с правото на собственост се прехвърля по право и сервитутът). Съдържанието на сервитутите може да бъде най-различно в зависимост от волята на страните при учредяването им, като единственото ограничение, поставено от закона е, че сервитутът трябва да представлява пряка изгода за използването на господстващия имот. Делението на сервитутите е на установени чрез действието на човека и законни такива; на положителни и отрицателни; видими и невидими; прекъсвани и непрекъсвани. Законни са сервитутите, чието учредяване може да бъде поискано и постигнато едностранно от собственика на господстващия имот, независимо от волята на собственика на служещия имот, т.е. той е учреден по силата на разпореждането на закона, който овластява собственика на господстващия имот да осъществи учредяването му. Сервитутът се учредява срещу обезщетение на собственика на служещия имот, което се определя с оглед на вредите, които той търпи. Веднъж определено обезщетението не търпи изменение, макар вредите да се увеличават или намаляват. С подписването на договор пред Нотариуса и с вписването му в нарочен регистър или с влизане в сила на решението на административния орган (кмета), сервитутът се счита учреден, без значение дали обезщетението е платено на собственика на служещия имот (вж. "Система на българското вещно право" от проф. Петко Венедиков, изд. 1947 г.; с. 213-238) Действащия към момента в Закон за държавната собственост - глава трета, раздел I - предвижда процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди, но не и такава по учредяване на ("законни", т.е. без съгласието на собствениците) сервитути. Такава процедура е налице по редица специални закони като напр. в чл. 192, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията; в чл. 112 от Закона за водите; в чл. 64 - чл. 66 от Закона за енергетиката и § 26 от ПЗР на същия закон, но не и в ЗДС. На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай въобще не се представят доказателства имали учредено ограничено право на ползване и на какво основание и в тази връзка обезщетението следва да се определи по втория вариант на експертизата. Не на последно място съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. Волята на административния орган е недвусмислено изявена в оспорвания административен акт и тя е да отчужди посочените изчерпателно и засегнати от съответните мероприятия частни имоти, като обезщети собствениците, като след изплащане на обезщетението на правоимащите тези имоти придобиват статут на публична държавна собственост. В конкретния случай обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено по втория вариант на заключението на вещото лице, което отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на същия закон, т.е. на сумата от 1 066.34 лева. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от процесуалния представител на жалбоподателите, поради което следва да се присъдят такива - 250 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,